Стивън Кинг - Мизъри

Лека-полека Я н се успокои, сякаш се вслуша в думи т е н а чер н окожия и н а прия т еля си. Колебливо поглед н а към поля н ка т а, ка т о че се с т рахуваше о т кар т и н а т а, разкрила се пред очи т е му.

— Какво ще правим? Как ще спасим бед н ичка т а ми съпруга?

Джофри беше т олкова обърка н , че за малко щеше да каже: „ Н е з н ая.“ О тн ово си помисли, че роля т а н а съпруг н а Мизъри, коя т о Джофри също обичаше (макар и т ай н о), позволяваше н а Я н да да проявява с т ра н е н егоизъм и поч т и же н ска слабос т , кои т о Джофри н е можеше да си позволи: за хора т а т ой си ос т аваше еди н с т ве н о добрия т прия т ел н а Мизъри.

„Да, само н еи н прия т ел“ — иро н ич н о си помисли т ой, се тн е о тн ово поглед н а към поля н ка т а и към своя т а прия т елка.

Мизъри беше съвърше н о гола, н о дори н ай- н абож н а т а селска клюкарка н е би я упрек н ала в н еприлич н о поведе н ие. Въображаема т а с т ара пури т а н ка по-скоро би изпищяла и би избягала при вида н а Мизъри, н о н е поради липса т а н а благоприличие, а о т уплаха и о т о т враще н ие. Мизъри н е н осеше дрехи, н о н е беше гола.

О т глава до пе т и беше покри т а с пчели — сякаш беше облече н а със с т ра нн о мо н ашеско расо, кое т о се движеше и н адигаше върху гърди т е и бедра т а й, въпреки че н е духаше вя т ър. Лице т о й също изглеждаше забуле н о ка т о н а мохамеда н ка — виждаха се само си н и т е й очи, кои т о н ад н ичаха през маска т а о т пчели. Н асекоми т е пълзяха н авсякъде и скриваха н оса, брадичка т а й, ус т а т а и чело т о й. Гига нт ски кафяви пчели, извес тн и ка т о н ай-о т ров н и и раздраз н и т ел н и, се спускаха по белез н ици т е и се присъеди н яваха към живи т е ръкавици върху ръце т е н а Мизъри.

Дока т о Джофри н аблюдаваше поля н ка т а, о т всички посоки продължаваха да доли т а т пчели, въпреки че беше побърка н о т скръб, т ой забеляза че повече т о идваха о т запад, къде т о се н амираше т ъм н о т о каме нн о лице н а боги н я т а.

Бараба н и т е продължаваха да бия т мо н о т о нн о ри т ъмъ т им дейс т ваше приспив н о как т о жуже н е т о н а пчели т е. Н о Джофри з н аеше, че н е т рябва да заспива, защо т о бе видял какво се беше случило с баро н еса т а. Благодареше н а Бога, че Я н н е беше при н его т огава. Спом н и си как мо н о т о нн о т о жуже н е извед н ъж се бе превър н ало в ярос тн о свис т е н е подоб н о н а звук, издава н о т т рио н , кое т о бе заглушило и погъл н ало предсмър тн и т е писъци н а баро н еса т а. Н аис т и н а, послед н а т а беше суе тн а и глупава же н а, при т ова м н ого опас н а — за малко н е ги беше убила, кога т о освободи избягалия разбой н ик — н о н езависимо о т всичко, н и т о ед н о човешко същес т во н е заслужаваше т акава смър т .

Мисле н о Джофри пов т ори въпроса н а Я н : „Какво ще правим? Как ще спасим бед н а т а Мизъри?“

Езекия каза:

— Сега н е можем да н аправим н ищо, господарю, н о т я н е е в опас н ос т . Пчели т е ще спя т , дока т о бараба н и т е бия т . Господарка т а също ще спи.

Сега пчели т е покриваха т яло т о н а Мизъри ка т о дебело одеяло; о т воре н и т е й, н о безжиз н е н и очи сякаш по т ъваха сред пълзящи т е жужащи пчели.

— Ами ако спра т ? — запи т а Джофри със слаб, измъче н глас — в т ози миг бараба н и т е прес т а н аха да бия т .