Стивън Кинг - Мизъри

— Ще се оправиш, Пол — промълви тя, но внезапно в гласа й прозвуча страх. Очите й се застрелкаха уплашено както по време на пожара, избухнал при изгарянето на книгата му. Внезапно с облекчение се втренчиха в една точка и тя заяви:

— Ще изхвърля боклука.

Вдигна отрязания крак — пръстите му продължаваха спазмодично да се гърчат — и го понесе през стаята. Когато стигна до вратата, пръстите вече бяха неподвижни. Пол забеляза белега на стъпалото и си спомни, че като малък се бе порязал от счупена бутилка. Помнеше, че се бе разплакал, а баща му го смъмри и му каза, че раната е съвсем малка и да спре да пищи, сякаш някой е отрязал крака му.

Ани се обърна и погледна към Пол, който изкрещя и се загърчи в напоеното с кръв легло. Лицето му придоби мъртвешки цвят.

— Сега си сакат и запомни, че вината не е моя. Ти ме предизвика — възкликна тя.

След това излезе.

Пол припадна.

Отново се намираше сред черния облак. Гмурна се в него, без да се интересува дали отново изпада в безсъзнание, или умира. Искаше му се да е мъртъв, за да не изпитва болка. Никакви спомени, никаква болка никакъв ужас, никаква Ани Уилкс…

Гмурна се в облака, отпусна се в прегръдката сякаш отдалеч дочу собствените си писъци и усети миризмата на обгорената си плът.

Миг, преди да изпадне в безсъзнание, Пол си помисли: „Богиньо! Ще те убия! Ще те убия!“

Сетне светът изчезна.

— О, благослове н и Боже — изсте н а Я н и н евол н о н аправи крачка н апред. Джофри го спря, като го хва н а за ръката. Мо н ото нн ото бие н е н а бараба н ите отекваше в главата му като споме н от кошмаре н съ н . н аоколо жужаха пчели, н о н ито ед н а н е кацаше н аблизо; те прелитаха покрай двамата приятели и ка о привлече н и с маг н и се рояха н а…

Пол вдигна машината и я разтърси — метално парченце изпадна върху дъската, която му служеше вместо бюро. Погледна го и не можа да повярва на очите си — беше чукчето с буквата „т“.

„Ще се оплача в дирекцията и ще поискам нова машина — помисли си той. — Зная, че Ани има пари. Може би ги е скътала в буркани от компот и ги е заровила под обора или ги е натъпкала в цепнатините на стените в планинското си убежище… но съм сигурен, че е доста състоятелна. Боже мой, как можа да изпадне втората най-често срещана буква в английския език…“

Разбира се, че няма да помоли Ани за нова машина. Едно време имаше човек, който поне би си направил устата, човек, който изпитваше много по-голяма болка, човек, който нямаше никаква опора нито дори тази тъпа книга. Ранен или не, онзи човек бе имал смелостта да се опълчи срещу Ани Уилкс.

Но онзи човек имаше две предимства пред сегашния Пол Шелдън: притежаваше два крака и два палеца на ръцете.

Пол се замисли за миг, препрочете последния ред като мислено попълваше липсващите букви, сетне продължи да пише.

По-добре да не я моли за нищо.

По-добре да не я предизвиква.

Навън жужаха пчели.

Беше първият ден на лятото.

— … поля н ка т а.

— Ос т ави ме н а мира — озъби се Я н и замах н а с юмрук към Джофри. Опуле н и т е му очи блес т яха лудешки, лице т о му беше зачерве н о. Т ой сякаш н е съз н аваше кой му пречи да о т иде при любима т а си съпруга. Джофри беше абсолю тн о сигуре н , че гледка т а, разкрила се пред очи т е им, кога т о Езекия о т дръп н а кло н и т е, заплашваше да подлуди прия т еля му. Я н все още се държеше, н о беше н а косъм о т безумие т о. Ако се случеше н ай-лошо т о, Джофри т рябваше да о т веде със себе си Мизъри.

— Я н …

— Пус н и ме т и казвам! — Я н ярос тн о се о т дръп н а н азад и Езекия уплаше н о изс т е н а: