Стивън Кинг - Мизъри

— Н е, господарю! Ако ядосаме пчели т е, т е ше ужиля т госпожа т а.

Я н сякаш н е го чу. В т ре н чи в прия т еля си безуме н поглед, замах н а и го удари в лице т о, В глава т а н а Джофри закръжиха т ъм н и звезди.

Въпреки т ова успя да забележи, че Езекия се о т ви да замах н е със смър т о н ос н а т а „гоша“ — н апъл н е н а с пясък т орба, коя т о бурки т е използва т вмес т о оръжие. Т ой изсъска:

— Н едей. Ос т ави н а ме н .

Езекия колебливо о т пус н а „гоша“- т а и т я увис н а н а коже н а т а каишка ка т о забаве н о махало.

В т ози моме нт н ов удар раз т ърси глава т а му и разби ус тн и т е му — Джофри усе т и, че ус т а т а му се н апъл н и с кръв. Т ой сграбчи избеляла т а и разкъса н а риза н а Я н и изли н яла т а т ъка н се разкъса: само миг и полуделия т Я н щеше да бъде свободе н . Джофри с учудва н е разбра, че т ова бе съща т а риза, коя т о Я н бе н осил н а праз н е н с т во т о, урежда н о о т баро н а и баро н еса т а преди т ри д н и… Н икой н е бе имал възмож н ос т да се преоблече. Бяха изми н али само т ри д н и, н о риза т а изглеждаше т ака, сякаш е била н осе н а т ри годи н и. Самия т Джофри чувс т ваше, че са изми н али по н е т рис т а о т н ощ т а н а праз н е н с т во т о. „Само преди т ри н ощи“ — обърка н о си помисли т ой, след кое т о Я н обсипа с удари лице т о му.

— По дяволи т е, пус н и ме! — извика Я н и замах н а с окърваве н ия си юмрук към прия т еля си, за кого т о би се хвърлил в огъ н я, ако беше н а себе си.

— Н има искаш, да покажеш колко я обичаш, ка т о я убиеш? — т ихо прошеп н а Джофри. — В т акъв случай н е се колебай, с т ари прия т елю, удари ме с все сила.

Я н се поколеба и о т пус н а юмрук. Проблясък н а разум се появи в ужасе н и т е му, лудешки очи.

— Т рябва да о т ида при н ея — промърмори т ой, ка т о че беше в т ра н с. — Искре н о съжалявам че т е ударих, драго с т арче, сигуре н съм, че ме разбираш… н о т рябва… Н али я видя…

Я н о тн ово поглед н а към храс т и т е, сякаш да се увери колко с т раш н а бе гледка т а, разкрила се пред очи т е им. За миг изглеждаше, че ще се в т ур н е към поля н ка т а, къде т о Мизъри беше привърза н а с вдиг н а т и ръце към н якакъв с т ълб. Всъщ н ос т н е беше с т ълб, а евкалип т — еди н с т ве н о т о дърво н а поля н ка т а. Мизъри беше прикрепе н а към н ай-дол н ия кло н н а дърво т о с н якакъв блес т ящ предме т , кой т о бурки т е яв н о бяха харесали, преди да хвърля т баро н Хайдциг в ус т а т а н а идола, къде т о го очакваше мъчи т ел н а смър т : върху ки т ки т е й проблясваха с т ома н е н и т е белез н ици н а баро н а.

Т ози пъ т Езекия успя да възпре Я н , н о храс т и т е изшумоляха о тн ово и Джофри поглед н а към поля н ка т а. За миг дъхъ т му спря — чувс т ваше се ка т о човек, кой т о т рябва да се изкачи по н якакъв хълм, н а т оваре н с го т ови да избух н а т експлозиви. „Ед н о ужилва н е — помисли си т ой — само ед н о ужилва н е и с н ея е свърше н о.“

— Н едей т е, господарю — уплаше н о, н о т ърпеливо говореше Езекия. — Прав е другия т господар… ако о т иде т е т ам, пчели т е ще се събудя т . Т огава н яма з н аче н ие дали госпожа т а ще бъде ужиле н а о т ед н а, или о т хиляда пчели. Ако т есе събудя т , всички ще заги н ем, н о н ай-с т раш н а смър т чака господарка т а.