Тери Гудкайнд - Кръвта на братството

Двете глави едновременно се обърнаха към Ан.

— Работех там — успя да вметне Ан през стиснати зъби. — Помагах на „бедните нещастници“, които бяха наши гости.

— Да, да — каза Зед. — И добре се справяше, Елси. Защо те пуснаха да си тръгнеш, така и не мога да си обясня. — Той се извърна към онемялата двойка. — И откакто е без работа, реших да я взема с мен по широкия свят, да й покажа живота, нали разбирате.

— Да — едновременно отвърна двойката.

— И всъщност — каза Зед — предпочитаме две стаи. Една за сестра ми и една за мен.

Те примигнаха насреща му.

— Тя хърка — обясни той. — А аз трябва добре да се наспя. — Той направи жест към тавана. — Заради гадаенето по облаците, нали разбирате. Налага се да работя здравата.

— Ами имаме чудесни стаи — каза жената и бузите й пак се дръпнаха встрани. — Сигурна съм, че ще си починете добре.

Зед размаха предупредително пръст.

— Най-доброто, което имате, ако обичате. Елси може да си го позволи. Чичо й си отиде и остави всичко, каквото имаше, на нея. А той беше заможен човек.

Мъжът повдигна вежда.

— Не би ли трябвало и на вас да е чичо?

— Да ми е чичо? Е, да, но не ме обичаше. Имахме малко проблеми със стареца. Падаше си ексцентричен. Носеше чорапи вместо ръкавици, и то в разгара на лятото. Елси му беше любимката.

— Стаите — изръмжа Ан. Обърна се и го погледна мрачно. — Рубен има нужда от сън. Чака го доста работа с облаците и още на зазоряване трябва да се залавя с нея. Ако не се наспи добре, около врата му нещо пламва като обгорено и ужасно боли.

Жената се запъти да заобиколи бара.

— Е, тогава да ви ги покажа.

— Не е печена патица това, което надушвам, нали?

— О, напротив — каза жената през рамо. — Това е вечерята за днес. Печена патица с пащърнак, лук и сос, ако желаете.

Зед вдъхна дълбоко.

— О, ароматът е прекрасен. Изисква се истински талант да опечеш патицата точно колкото трябва, но по миризмата мога да съдя, че вие го притежавате. Без никакво съмнение.

Жената се изчерви и се изкикоти.

— Е, ами аз съм известна с печената си патица.

— Звучи прекрасно — каза Ан. — Бъдете така добра, изпратете ни вечеря в стаите.

— О, разбира се. С удоволствие.

Жената ги поведе по коридора.

— Като се замисля — каза Зед, — ти върви, Елси, знам, че се притесняваш, когато хората те гледат да ядеш. Аз ще вечерям тук долу, мадам. С кана чай, ако не възразявате.

Ан се обърна и го стрелна с намръщен поглед. Той усети яката на врата му да се нагрява.

— Не се бави, Рубен, трябва да тръгваме рано сутринта.

Зед махна небрежно с ръка.

— О, няма да се бавя, скъпа. Само ще вечерям набързо, може да изиграя една-две игри с тези господа и веднага се качвам. Ще се видим утре сутринта, свежи и готови за път, за да продължим да ти показваме света.

Погледът й можеше да свари яйце.

— Тогава, Рубен, приятна вечер.

Зед се усмихна снизходително.

— Не забравяй да платиш на милата жена и прибави нещо отгоре за щедростта й за превъзходната патица. — Зед изпъна врат към нея и каза по-тънко: — И не забравяй да попълниш дневника си преди лягане.

Тя настръхна.

— Дневника ми?

— Да, малкия дневник на пътуването, който си водиш. Знам, че обичаш да описваш приключенията си, а отдавна не си го правила. Мисля, че е време да продължиш.

— Да… да — заекна тя. — Ще го направя, Рубен.

Щом Ан се отдалечи, след като го стрелна с предупредителен поглед, господата на масата, чули целия разговор, го поканиха при тях. Зед разположи кафявата си роба и седна при тях.

— Гадател по облаците, значи? — попита един.

— Най-добрият — вдигна Зед кокалестия си пръст. — Гадател по облаците, достоен за крале.

По масата тръгна възторжен шепот.

Един мъж в края извади лулата от устата си.

— Ще ни погадаете ли, господин Рибник? Ще си платим.

Зед вдигна тънката си ръка, сякаш предупредително.

— Опасявам се, че няма да мога. — Изчака разочарованието да обземе всички. — Не мога да приема парите ви. Ще бъде чест за мен да ви кажа какво сочат облаците, но не мога да взема нито грош.

Усмивките се върнаха.

— Изключително щедро от твоя страна, Рубен.

Към него се наведе едър мъжага.

— Какво имат да ни казват облаците?

Съдържателката постави на масата пред Зед димяща чиния печена патица и отклони вниманието му.

— Ей сега идва и чаят ви — каза тя и се запъти към кухнята.

— Облаците говорят много за ветровете на промяната, господа. Опасности и възможности. За величествения нов Господар Рал и… ами, нека опитам тази сочна вкусна патица и ще ви кажа всичко, което виждам.