Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Със смела бойна стъпка се приближи до пулта за управление.

Пресегна се и включи захранването на атмосферния кабел. По цялата му дължина се разхвърча сняг. Добре! Вече нямаше опасност за живота му. Плътна стена затваряше пулта за управление и платформата, а зад нея, още една плътна стена от въоръжени живи тела.

Погледна часовника си. Имаше още много време. Отиде до багажа и хвърли върху купчината личния си багаж. Бригантите си бяха донесли цяла планина бутилки с въздух.

Генерал Снит, облечен в бойната си униформа от бизонска кожа, с „диамант“ на шапката, с колани, натъпкани с отровни стрели, му отдаде чест. Но не пропусна да попита:

— Със згурност ли щ’убмениш парите?

И посочи към една внушителна бала банкноти с лика на Браун Лимпър.

— Абсолютно сигурно — увери го Търл. — Всичко ще ви бъде изплатено. Освен това съм ви заложник, нали така?

Снит се успокои.

И като стана дума за заложници, Търл се наведе над дългия вързоп и развърза горния му край. Пронизаха го черни святкащи очи. Махна на един от бригантите и той се приближи, постави въздушна маска на лицето и бутна една бутилка към гърдите. Веднага си извади ръката. За малко да го ухапят!

Търл погледна часовника си. Времето наближаваше. Приближи се до пулта за управление.

Премести ключа в горния ляв ъгъл в горно положение.

Активира решетките. Горният бутон на пулта за управление светна.

Търл броеше секундите. След това набра координатите, които отдавна бе научил наизуст. Погледна часовника си, за да улучи точния момент. Натисна бутона за изстрелване.

Протегна се и активира бомбата с десетминутен закъснител.

Жиците започнаха да жужат.

С крайчеца на окото си Търл видя как иззад колата на Браун Лимпър се надигна човек и скочи. Беше облечен в антирадиационен екип. Търл се вгледа и изведнъж осъзна, че много прилича и трябва да е животното.

Ха! Браун Лимпър най-сетне получи своя Тайлър.

Търл отиде в центъра на платформата.

Жуженето ставаше все по-силно. Какво щастие, само след три минути ще бъде здрав и читав на Психло!

На Браун Лимпър Стафър му прикипя, когато Търл откри картечницата му. Но при вида на това, което се случи с дулото, бе принуден да си затрае. Огромното чудовище наистина бе силно.

И тъй, той не помръдна от мястото си дори когато получи подаръка. Сигурно беше злато, толкова бе тежко. Нямаше угризения спрямо приемането на злато, дори да намирисваше на подкуп. Беше си го спечелил. Но сега почти не мислеше за това. Продължаваше жадно да търси с очи Тайлър.

Все пак реши, че ще изчака, докато Търл е на безопасно място при пулта за управление.

Видя как капитан Арф Моифи му отдава чест. Видя как бригантите се отдръпват и изваждат отровни стрели от коланите си. Видя сценката, която се разигра на платформата. Търл бе вързал някого във вързопа. Тайлър? Не, не може да е Тайлър, Търл щеше да му каже. Може би все пак е Тайлър. Ами ако Търл го мами! Не, не може да е Тайлър. Кой ли е? Но не, трябва да е Тайлър. Който и да е, сложиха му дихателна маска. Явно възнамеряваха да го отнесат на Психло!

Не, не може да е Тайлър.

А защо да не може?

Когато снегът подскочи от земята, Браун Лимпър леко се стресна. Но освен че Търл отиде до онзи вързоп, нищо друго не се случи.

А, най-накрая Търл се връща при пулта за управление. Бяха казали на Браун Лимпър, че жиците ще започнат да жужат.

Ще изчака.

В този сняг почти нищо не се виждаше. Всичко беше бяло и размазано.

Но Браун Лимпър напрегнато се ослушваше.

Стори му се, че жуженето започна. Но не беше сигурен. Вятърът свиреше, пък и тълпата бриганти крещяха за довиждане на генерал Снит. Браун Лимпър реши, че е най-добре да изчака Търл да се върне в центъра на платформата и тогава да предприеме нещо.

В багажника на колата имаше още една картечница. Браун Лимпър бе помислил за всичко.

В момента, в който Търл застане в центъра на платформата, Браун Лимпър ще се спусне към багажника, ще грабне Томпсъна, ще го зареди, ще се втурне към платформата и ще зачатка по нея. Във вързопа сигурно е Тайлър!

И тъй, Браун Лимпър седеше с „подаръка“ в ръце и чакаше Търл да се отдалечи от пулта за управление. От вятъра и виковете на бригантите не можеше да се разбере започнало ли е жуженето или не. Трябва да разбере със сигурност.

Най-добре да изчака до последния момент. Тогава Търл няма да може да се втурне от платформата и да го спре.

Не чу тичащите стъпки зад гърба си.

Изведнъж се протегнаха две ръце и сграбчиха „подаръка“! Антирадиационен костюм и дихателна маска под него.