Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Джони бе тръгнал към едно от горните нива на базата, когато се натъкна на Кер.

Психлото джудже грейна в усмивка. Стиснаха си „лапите“. Бе тръгнал да търси Джони, за да му покаже глупавите пари, които печатаха сега в Америка и с които му бяха „платили“. Джони го дръпна в един изоставен офис и поклати глава при вида на банкнотата от сто кредита със снимка на Браун Лимпър Стафър.

— Това не струва нищо! — каза Кер. — Бригантите ги хвърлят по улиците.

Кер така се радваше, че се е измъкнал от онова място. Разказа всичко на Джони.

— И ми предложи седемстотин и петдесет галактически кредита, които никога няма да видя. Той е луд. Няма разума на нас, полу-човеците — и Кер се засмя.

Даде му окончателните планове на платформата за телепортиране. Нямаше нищо ново. Кер бе копал и бе направил всичко според плана. По същия план бяха тренирали и хората от нападателната бойна група и Кер го убеди, че всичко си бе на мястото.

Но Кер не бе разбрал, че и Джони заминава. Като научи, стана страшно сериозен.

— Този Търл е много лош. Може да е подготвил изненади. Не ми харесва това, че отиваш, Джони.

Джони каза, че няма избор.

— Ами ако на платформата се телепортират психлоски воини? — попита Кер.

— Не мисля, че е много вероятно. Освен това сме подготвили подарък за Психло.

— Надявам се — каза Кер. — Ако някога се появят тук отново, свършено е с косматия ми врат. Дни наред ще ме мъчат, преди да ме убият!

— Мисля, че няма за какво да се притесняваш — каза Джони. — Само че трябва да останеш сред защитниците тук. Има доста чуждоземни затворници, а и всички живи психлоси са тук. Може би ще ги научиш да играят на карти!

Кер се засмя, а после каза:

— Онзи, който наричате сър Робърт, той върна ли се тук?

— Защо?

— Ами някъде от средата на преместването на Академията никой не го е виждал. Исках да го попитам за някои неща, но не го намерих. Данълдин се обади на няколко места. Не е в Единбург, нито в Люксембург, нито в Русия. Мислех, че трябва да е тук. Питам, защото той знае всичко за разположението на силите ни и дори някои детайли от плана на твоята атака.

Джони много се притесни за сър Робърт. Той пресече въпроса на Кер така:

— Никой не може да го накара да проговори.

— Нашите служби могат да накарат всекиго да проговори — каза Кер.

— Нямаме информация, че врагът го е хванал.

Малко след това Джони направи собствено разследване. Никъде нямаше и следа от сър Робърт. Няколко товарни самолета преди известно време бяха свалени от противникова атака. Пътували от Америка за Шотландия. Дали сър Робърт не е бил в един от тях?

Но той знаеше съвсем малко подробности за нападението. Нямаше причина да променят плана в последния момент.

Джони прекара последния ден в мината край Лейк Виктория в подготавка за всякакви вероятности. Изобщо не се заблуждаваше, че нападението ще бъде безобидно.

Написа писмо на Криси, което знаеше, че ще й бъде прочетено от свещеника и го остави на видно място върху бюрото си. На плика написа: „До Криси, в случай, че нещо се случи с мен“.

Беше чувал, че хората пишели завещания, за да разпределят личните си принадлежности. Той също реши да напише. Имаше само конете си и няколко чифта дрехи. Не можа да се сети какво друго притежава. Дойде му на ум, че може би Криси е записала къщата в Единбург на негово име, затова написа, че къщата, и всичко в нея остават за Криси. Спомни си за няколкото книги, които притежава и ги завеща на Пати. За нищичко друго не можа да се сети. Но може би хората ще си мислят, че подаръци като например автомата АК 47 и други са негова собственост. Не бяха кой знае колко много. Но все пак добави една точка: „И всичко друго, което се окаже, че притежавам, да бъде равномерно разпределено между…“, след което изброи имената на най-близките си хора. Позамисли се и добави Кер.

Освен това беше чувал, че тези завещания се подписвали пред свидетел, тъй че и това направи. След това го запечата в плик и го остави до писмото за Криси.

След като свърши тази работа, през цялата вечер Джони проверява дали добре работят оръжията му, дали антирадиационния му екип няма дупки, дали резервоарите на маската му са пълни и други такива дребни, но важни неща. Сложи в торбата си копие от договора за продажба, подписан от Търл. Провери обезопасителя на берилиевата бомба, която носеше със себе си. Пробва върха на брадвичката, която щеше да вземе, за да отреже кабелите на пулта за управление.

Почувства се напълно готов и легна да се наспи добре през последната нощ преди нападението в Америка. Направи всичко, което бе по силите му. Сега нещата бяха в ръцете на боговете. Или на дявол като Търл.