Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Провери захранването на пулта с течност. Да, системата работи.

Търл погледна часовника си.

Имаше още цял час до телепортацията. Време за малко кербанго.

Огледа офиса. За последен път виждаше това място. Благодаря ви, дяволи!

Търл отвори всички каси и започна да изхвърля абсолютно всичко в тръбата за преработка на отпадъци. Отвори тайните чекмеджета с двойните дъна и ги изпразни. Навиците му на шеф на охраната бяха твърде силни. Изпрати всички записки и формули за преработка. След това забеляза, че системата за преработка не работи. Ами разбира се, сигурно при включване на атмосферния кабел са изгорели всички предпазители в лагера. Но какво от това? Планетата и без това скоро щеше да се превърне само в пушек.

Отиде до дрешника си и бързо се преоблече в униформата и униформените ботуши. Сложи парадната си шапка. Погледна се в огледалото. Никак не изглеждаше зле.

Хвърли няколко неща в една пътна чанта. Погледна часовника си. Още двайсет минути.

През купола на лагера се виждаше, че снегът се усилва. И какво от това?

Сложи си дихателна маска с нов чифт капсули, взе чудесно опакованата бомба (беше почти невъзможно да се разопакова), взе пътната чанта и напусна офиса си за последен път.

Навън всичко бе готово.

Петстотин бриганти, със заслонени от снега лъкове, зъзнещи, въпреки че бяха увити до уши в кожи, се бяха построили точно според неговите указания. Пълен кръг от гърбове около атмосферния кабел, почти плътна жива стена от бриганти.

Капитан Арф Моифи изглежда изпълняваше длъжността на командващ офицер. Търл се обърна към него със строг глас:

— Сега ти и хората ти трябва добре да разберете, че можете да използвате само отровни стрели, ножове и брадви. Не трябва да се стреля нито с барут, нито с други огнестрелни оръжия.

— Разрахме! — извика генерал Снит.

А, хубаво! Генерал Снит, заедно с още шестима бриганти почетна стража, всички с дихателни маски, бяха на платформата, въоръжени с лъкове, които прикриваха от снега.

Търл се огледа. Трудно се виждаше през тази завеса от сняг и вихрушки. Отнякъде се чу говор.

Какво беше това? Проклети небеса, цялото племе бриганти се беше събрало при моргата, за да изпрати генерал Снит! Невероятно! Бяха се събрали всички жени, загърнати срещу снега и всички наемници, които в момента не бяха на дежурство. Каква мръсна тълпа! Добре че носеше маска, защото сигурна се разнасяше страхотна воня.

Там бяха и Браун Лимпър Стафър и Ларс Торенсон. Бяха се качили на платото с кола и седяха неподвижно. Тъкмо тях искаше да види.

Приближи ги.

Вместо да му каже довиждане, или дори „Приятно ми беше, че те познавах“, Браун Лимпър само изтърси:

— Не виждам Тайлър.

Търл спря. Браун Лимпър бе увит като пашкул в някаква скъпа кожа. По главата и яката му падаше сняг. Очите му трескаво светеха.

— О, ще дойде — каза Търл. — Ще дойде.

Търл погледна към краката на Браун Лимпър. Имаше сандък, дебел сандък, дълъг около три стъпки. Аха! Търл се наведе и преди някой от двамата да успее да го спре, вдигна сандъка и с един удар счупи ключалката му.

Картечница Томпсън! Значи с право нямаше доверие на това животно. Само един изстрел от това нещо по време на телепортирането и цялата платформа полита във въздуха!

Търл хвана оръжието за цевта и го огъна в полукръг с голи лапи. Захвърли го.

— Това не беше много любезно — каза Търл. — Можеше да вдигнеш във въздуха всичко наоколо!

Браун Лимпър не изглеждаше да е особено разстроен. В очите му все още се таеше някаква потайност.

Търл взе оръжието на Ларс, извади пълнителя и го захвърли на около петдесет стъпки.

— Никаква стрелба! — каза Търл и предупредително размаха лапата си пред лицата им.

Дали Браун Лимпър не крие още нещо? Търл се чудеше. Изглеждаше разгневен, но не заради оръжията.

— Ето — каза Търл с благ глас, — имам подарък за вас, за да се сдобрим.

Подаде на Браун Лимпър плътно опакованата унищожителна бомба. Тежеше около осемдесет фунта и Браун Лимпър щеше да я изпусне, като я поемаше. Търл със страх я улови преди да падне. Насили се да се усмихне, като я подаваше отново на Браун Лимпър.

— Това е хубав подарък — каза Търл. — Отворете я, когато съм заминал и в нея ще намерите отговора на най-смелите си мечти. Нека ви остане за спомен от мен.

Не рискуваше абсолютно нищо, като им я даваше сега. За да я разопаковат, ще им трябва най-малко час. И само като повдигнат капачето — бум! — няма планета!

Търл погали Браун Лимпър по главата. Погледна часовника си. Имаше още много време. Тръгна към платформата. Капитан Арф Моифи извика на хората си да застанат мирно. Търл тържествено мина край тях.