Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Времето в американската мина през Ден 92 бе ветровито и студено. А около десет часа, четири часа преди времето на телепортиране, започна да вали сняг. Не беше много късно за сняг, но този бе особено обилен. Падаше на големи и меки снежинки, които лудо кръжаха, грабнати от вятъра.

На Търл изобщо не му пукаше. Ликуваше от радост. Това щеше да е последният му ден на Земята.

Дотук всичко вървеше добре. Откак се показа слънцето до момента, в който заваля, бе обикалял навън да провери кабелите и жиците. Почти с любов почисти за последен път точките на изстрелване на стълбовете, точките, които щяха да променят пространството и да го върнат отново у дома.

Беше измислил чудна история. Ще докладва за въстание и за продажбата на планетата на чужда раса. И ще разкаже как той, Търл, до последен дъх се е борил да спаси имуществото и технологията на компанията и уви, е трябвало да използва като последно средство бомбата, за да е поне сигурен, че никой повече няма да предаде компанията. На Психло щяха да му повярват. Разбира се, щяха да телепортират обратно камера и да проверят, но тя щеше да покаже едно черно петно.

След това щеше да се оттегли с думите, че му се е събрало твърде много нервно напрежение. И една чудна нощ ще отиде в гробищата и тихичко ще копае, за да стане по-богат с десет златни капака на ковчези и два билиона галактически кредита, които ще изважда малко по малко с обяснението, че е спечелил на борсата на различни вселени.

Планът бе съвършен.

Постоя няколко минути, чудейки се кога специалният отряд на бригантите ще слезе от планините. Не искаше да стои навън. Прекалено много мразеше планетата. Но днес от дихателния газ не му ставаше лошо, пък и в крайна сметка, днес бе велик ден.

А, ето и специалният отряд на бригантите. Носеха и вързопа, както им бе заповядал. Бе продълговат и досущ приличаше на багаж. Точно преди изстрелването Търл щеше да отвори единия му край и някой от телохранителите на Снит ще подхвърли отгоре дихателна маска. Всеки, който види това, ще се позамисли доста преди да реши да напада платформата!

Каза на специалния отряд да оставят вързопа по средата на платформата и да бъдат в готовност.

А сега следващата стъпка. Търл се върна в лагера, качи се на малкия електрокар, който предварително бе оставил на паркинга и отиде с него до офиса.

Много се колебаеше какво да вземе първо — ковчезите или пулта за управление. На ковчезите по-добре ще им понесе времето. Бригантите бяха там и никой нямаше да ги открадне. Много тежаха.

Загледа се в килима и видя прашен отпечатък. Спря за момент. Не, сигурно беше от него. Всеки ковчег бе белязан с кръстче.

С четири бързи курса и отлично владеене на машината Търл стовари ковчезите на платформата. Преди всяко връщане предупреждаваше бригантите да си отварят очите.

А сега пулта за управление. Обърна го с дъното нагоре. Отключи касата, извади кутийката и я сложи под долния капак на пулта за управление. Засега не искаше да зарежда капана. Ще го направи десет минути преди времето за телепортиране. Самото телепортиране щеше да отнеме три минути — не искаше да се натоварва много — и още около четиресет секунди за обратния удар. Така че, шест минути и четиресет секунди след изстрелването — бум! Няма вече пулт за управление!

Изнесе го и го постави на специално построената за него метална платформа — десет на седем стъпки, точно под купола на атмосферния щит. Всичко беше идеално пресметнато. Големите решетки, с помощта на които работеше кабела на атмосферния щит, бяха инсталирани отдавна върху една стойка. Не очакваше сняг, но за всеки случай бе поставил заслон над стойката. Не бе предвидил заслон върху пулта за управление, затова метна отгоре брезентово покритие, за да не се мокрят от снега бутоните.

Търл помести леко пулта за управление и изкара електрокара от платформата. Просто го засили надолу. Какво значение имаше? Тези животни бяха зарязали машините навсякъде наоколо — огромни магнитни кранове, багери, влекачи. Каква бъркотия!

Зае се със свързването на захранващите кабели от стълбовете и пулта за управление. Никак не бяха малко. Не искаше да се спъне, когато отива да зададе координатите за телепортиране, затова ги завърза всички заедно. Получи се змия от около шест инча в диаметър.

Търл провери отново цветните кодове. Да, всичко бе правилно.

Включи кабела на атмосферния щит, за да провери дали работи. Падащият сняг започна да се върти в кръг отгоре. Да, работи. Изключи го.