Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Но през всичкото това оловно стъкло се виждаше русата брада.

Беше го сграбчил самият Тайлър!

— Бягай! — изкрещя лицето.

Ръцете изтръгнаха „подаръка“ от Браун Лимпър.

— Спасявай се! — дойде приглушеният глас.

После човекът се обърна и с пакета в ръце се втурна към лагера откъм страната на хангара. Фигурата му все повече изтъняваше в снега и вече едва се различаваше.

— Застреляй го! — изкрещя Браун Лимпър на Ларс.

Обърна се. Ларс бягаше! Вече беше на около стотина фута и почти се изгуби в снежните вихрушки. Бягаше с всичка сила към Денвър.

Но после нещо щракна в главата на Браун Лимпър. Гласът! Той познаваше отлично гласа на Тайлър. Дори през маска и скафандър, това пак не бе неговият глас. Говорът приличаше на шведски.

Но Тайлър трябваше да е някъде наоколо. Някъде съвсем наблизо.

Браун Лимпър се втурна към колата, за да вземе другото оръжие. Вратата от тази страна бе заключена.

Скимтейки от отчаяние, тръгна да я заобиколи. Трябваше да се добере до това оръжие.

И въпреки че вървеше, въпреки снега и виковете, той дочу гласа на Тайлър откъм платформата. Нямаше грешка. Трябва да бърза.

Дуайт внимателно се надигна иззад падината на клисурата. Беше облечен в антирадиационен камуфлажен екип с въздушна маска под оловното стъкло на скафандъра.

Когато Търл за пръв път влезе в района на платформата, Дуайт доближи миньорско радио до скафандъра и каза: „Първа тревога!“.

Дуайт бе избран за командир на атакуващите отвън, защото на него можеше да се разчита да изпълнява дословно заповедите, без отклонения. Освен това като отговорник на пилотите можеше да се оправя с хората.

От полунощ лежаха в оловните ковчези, разположени на определени интервали около периметъра на платформата. Ковчезите бяха отдавна заровени от Кер и кадетите, когато поставяха атмосферния кабел. Бяха ги покрили с отпадъци, а сега отгоре имаше и натрупан сняг.

Не беше особено трудно да се промъкнат в тях през миналата нощ. Бригантите на пост бяха пияни както всяка нощ от два месеца насам и не забелязаха нищо.

Нещо глождеше Дуайт. Всичко бе минало прекалено гладко. Джони бе от вътрешната страна на атмосферния щит, скрит в един ковчег, заровен точно до ръба на платформата. Ако някой стреля отвън, не можеше да му направи нищо — бяха пробвали. Но самата мисъл, че Джони е сам вътре сред онези диви зверове, вцепеняваше Дуайт от ужас. Опита се да накара Джони да постави някой друг вътре, но той категорично отказа. Не би изложил никой друг на такъв риск. Вътре бе необходим човек, за да изключи атмосферния кабел и с дистанционно управление да спусне с кран брониран купол над платформата, за да защити пулта за управление. Не можеха да спуснат с крана бронирания купол, ако атмосферният щит не е изключен. Трябваше да види в какво положение е някакъв ключ, защото след спиране на жуженето той можел автоматично да се превключи. И някой трябваше да среже кабелите на пулта за управление. Дуайт искаше да изпрати вътре трима, но Джони каза, че няма да могат да се поберат под бронирания купол заедно с пулта за управление.

Търл в момента бе на пулта. Дуайт каза: „Втора тревога!“. Третата трябваше да обяви след като Търл натисне бутона за изстрелване. Щеше да призове към действия след като Търл застане по средата на платформата и жиците започнат да жужат.

Дуайт и екипа му разполагаха само с минута и половина за всички задачи. В Африка го бяха тренирали хиляди пъти. Но никога не се знаеше.

Заради снежните вихрушки нямаше видимост във всеки един момент. Но това, което не трябваше да изпускат от очи се виждаше. Боже, колко много бриганти! Бяха наредени плътно един до друг с гръб към йонизационния кабел около цялата платформа. Бизонските кожи ги правеха доста едри. Пазеха от снега лъковете си, а коланите им бяха претъпкани с отровни стрели.

Доктор Алън им бе обяснил за отровните сгрели. Отровата действа бавно, но е смъртоносна. Поразяваха нервната система. Беше измислил противоотрова срещу тях. На всеки бе бил инжекция със серум, но ги предупреди, че въпреки това раната трябва да се обработи колкото се може по-бързо. Всеки носеше по една малка ампула серум. Дуайт се надяваше, че действа.

След това забеляза, че на платформата има седем бриганти. Не беше ли един от тях тъй наречения генерал Снит? И охрана? Не бяха ги предвидили. Какъв глупак беше Снит да позволи да го телепортират на Психло. Но Джони! Не бе включил в плановете подобна ситуация. Дали не беше твърде късно за Дуайт да предприеме нещо? Заповедите бяха категорични. Да действа само по плана.