Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Операторът бе излязъл от крана и тичаше обратно към ковчега си.

— Имате десет секунди да се оттеглите! — извика Дуайт по миньорското радио.

Изведнъж всичко утихна — чуваха се само пукотът на огъня и вятърът. В редиците на бригантите нищо живо не помръдваше — само дим и огнени езици. Алисън и Бити бяха отмъстени.

Останките от племето си бяха плюли на петите и продължаваха да бягат. Бяха далеч от равнината.

Димът бе много плътен. Дуайт не можеше да види какво става на платформата.

От миньорското радио се чуваха числа. Всеки номер бе сигнал, че някой от хората му се е прибрал в ковчега си и се е покрил с капака. Дуайт ги отмяташе. Всички, с изключение на Андрю се обадиха, а за него знаеше, че е прибран в ковчега си. Дуайт се надяваше, че това няма да се окаже истинския му ковчег.

От пушек не виждаше платформата.

Наблюдаваше крана.

Жиците все още жужаха. Джони им бе казал, че преди обратния удар всички трябва да бъдат в прикритията си.

Дуайт погледна часовника си. Атмосферният щит още не бе паднал. Повдигачът на крана не бе помръднал.

Беше в агония, защото не можеше да реши какво да прави. Но нямаше как да проникне в онази клетка, след като имаше атмосферен щит. Искаше да пренебрегне заповедите. Знаеше, че Джони е загазил, тъй като щитът не бе изключен навреме.

Но нали го избраха точно защото щеше да изпълни заповедта. Времето изтече. Жуженето почти бе свършило. Дуайт пропълзя в ковчега си и придърпа капака отвътре.

Като чу „Тревога три!“ от миньорското радио на колана си, Джони изпълзя от ковчега, заровен точно до платформата под атмосферния щит. Беше облечен в камуфлажен антирадиационен екип и под скафандъра носеше въздушна маска. Торбичката висеше от широкия му колан. Бе въоръжен с три палки, с кама и огнемет. Имаше и още едно-две неща за непредвидени случаи.

Не очакваше, че на платформата ще има бриганти. Шестима бойци и генерал Снит! Не бе предполагал, че някой ще иска да попадне на Психло, пък било то и смахнатите бриганти. Пари! На платформата имаше купища пари.

Всички бяха вперили погледи в Търл. Той тъкмо бе натиснал бутона за изстрелване и се връщаше обратно в средата на платформата. Бригантите не бяха забелязали Джони, който беше на трийсет стъпки зад тях.

Е, и без това нямаше значение. Джони понечи да запаля огнемета.

И тогава забеляза едно движение. Носеха нещо в един дълъг вързоп. Единият му край бе отворен. Там имаше някой. Заложник, когото водеха на Психло? Посивяла коса, част от наметало.

Сър Робърт!

Джони трябваше да се прости с всяка мисъл да използва огнемета. Ще убие и сър Робърт заедно с другите!

Търл спокойно и уверено крачеше към средата на платформата. Жиците жужаха. Изведнъж спря, сякаш ударен от гръм. Само преди миг бе видял някой, който му заприлича на животното отвън! Далеч при колата.

А ето къде бе той — от вътрешната страна на атмосферния кабел!

Нима щитът не е задействан? Невъзможно, виждаше го как потрепва през снега. Нима животното е минало през щита?

Търл тъкмо щеше да стреля, когато забеляза, че животното пуска на земята едно дълго оръжие, подобно на пръчка. Ръката му се стрелна към една торбичка на колана му.

Джони извади договорите, които Търл бе подписал. Подхвърли ги към средата на платформата. Червените им печати се открояваха върху снега. Нямаше грешка, това бяха договорите, подписани от Търл!

Джони извика колкото може по-силно, за да го чуят през скафандъра и маската:

— Не забравяй да ги завериш на Психло!

Търл примря от ужас. Последното нещо, което искаше да се появи на платформата на Психло, бе този фалшив договор! Търл се спусна да ги вземе. Сблъска се със Снит, който бе тръгнал да даде заповед на стрелците си.

Джони се пресегна надолу и извади една берилиева бомба. Първоначално възнамеряваше просто да я хвърли на платформата. Беше завързана с въже. Златният бласък на метала й, размерите, шестоъгълната форма — нямаше как да се сбърка. Единствената разлика бе в това, че фитилът й не бе отвътре. Щеше да задейства бомбата след осем минути. На дъното имаше плочка, от която можеше да се отвори кутията, но тя нарочно бе блокирана.

Джони докосна запалителя, прикрепен към фитила. Две отровни стрели прелетяха край него.

— Граната! — извика Джони.

Запрати осемдесет фунтовата тежест право срещу Търл. Тя го удари и отскочи в краката му.

Само като мярнаха запалената граната, любимото им оръжие, бригантите си плюха на петите.