Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Щита! Пропълзя до решетката и изключи кабела. Като се върна при пулта, погледна към купола. С дистанционното управление го нагласи така, че при спускането да застане точно отгоре на пулта. Натисна ключа, за да го свали. Придвижваше се прекалено бавно. Сигурно стоманените въжета се бяха стегнали от студа. Нищо не можеше да направи.

Извади от колана си брадвичка за кабелите. Трябва да е готов да ги пререже в момента, в който жуженето престане.

Джони загуби представа за времето. Все още се чуваше жужене.

Погледна към Търл, който беше на платформата. Чудовището май беше успяло да отвори долната платка. Много внимателно се опитваше да извади тежкото ядро на бомбата.

Изведнъж Джони осъзна какво ще направи Търл. Ще го замери с ядрото. Ще го изстреля като куршум. Като нищо може да мине през него.

Внезапно Джони забеляза още нещо.

Браун Лимпър!

Беше се втурнал с една картечница Томпсън в ръце. Беше преминал през мястото, където преди минаваше атмосферния щит в далечния край на платформата. Опитваше се да доближи максимално Джони, за да няма опасност да не го улучи.

Куполът още не бе паднал.

Търл държеше ядрото в лапата си. Готвеше се да го запрати към Джони.

Беше тихо. Чуваше се само падането на снега и скърцането на стоманените въжета, които спускаха купола. Джони посочи към Браун Лимпър:

— Търл! Той ще стреля! — извика той.

Търл се завъртя и видя Браун Лимпър. Видя как повдига Томпсъна и се прицелва. Един изстрел в този момент неминуемо щеше да наруши телепортирането.

Търл запрати топчето с всичка сила.

Ядрото улучи Браун Лимпър отстрани. Вряза се и порази гръбнака. Томпсъна издрънча на земята.

Браун Лимпър падна. Крайниците му трепереха в конвулсии. Той изкрещя: „Проклет да си, Тайлър! Проклет да си!“ Повече не помръдна.

Жиците все още жужаха.

Търл изкрещя на Джони:

— Аз все пак печеля, глупако! — Знаеше, че не трябва да мърда.

Главата на Джони туптеше. Сърцето му биеше прекалено бързо. Все пак се насили да говори на Търл. Трябваше да му отвлече вниманието.

— Онези ковчези са пълни с пепел! Бяха подменени тази сутрин в стаята ти! — извика Джони. Търл се извърна да го погледне.

— И предишното злато изобщо не е стигало на Психло. И него подменихме!

Търл отвори уста да кресне.

Товарната платформа леко потрепери. Потрепериха и ковчезите, пълни с пепел. Труповете на бригантите също трепнаха. След това Търл. Всичко изчезна. Платформата бе празна, не бе останала дори киша.

Жуженето спря. Джони грабна брадвичката и я стовари върху кабелите. Не можа да отреже всичките. Удари още два пъти. Всички кабели бяха прекъснати.

Все повече му причерняваше. Не, беше от купола.

Самолетните захватки от вътрешната му страна се удариха в метала. Джони се пресегна нагоре и дръпна заключващия лост, след което куполът плътно прилепна към металната стойка на пулта.

Стана много тъмно.

Джони почувства, че е изгубил всякаква представа за времето, но после му хрумна, че може би Търл е удължил времето за собственото си телепортиране.

В торбичката Джони носеше малка миньорска лампа. Направи усилие да я достигне. Тялото му започваше да се тресе.

Някакъв глас му говореше. Беше сър Робърт:

— Побързай, освободи ми ръцете.

Джони държеше брадвичката. Направи усилие да напипа ръцете на сър Робърт. Острието бе тъпо, а въжето доста здраво.

След това с ужас си спомни, че някъде под пулта за управление имаше бомба със закъснител. Обхвана го паника. Ще разкъса сър Робърт на парчета. Пусна брадвичката и опря ръка отстрани на пулта. Беше ужасно тежък. Можеше да си служи само с едната ръка, но напъна метала с рамото, което му причини агонизираща болка. Дъното на пулта се отлепи.

Опипа долните ръбове. След това малко по-нависоко. Усети я. Беше залепена с някаква лепенка. Само с едната ръка успя да я отхлаби и я извади. Пултът щракна и се върна на място. Извади предпазителя на бомбата на тъмно.

Джони усещаше, че ще припадне. Сърцето му лудо препускаше. Все по-бързо и по-бързо. Трябваше да свърши още нещо. Ключа. Положението на ключа. Нервите го стягаха така, сякаш го разкъсваха на парчета.

— Сър Робърт! Кажи им, че ключът… ключът трябва да е в долно положение… в долно положение при следващото…

Куполът бе ударен със страхотна сила отвън и цялата платформа се залюля!

Сякаш имаше десетина земетресения едновременно. Като че ли планетата бе разкъсана на части.

Джони изпадна в безсъзнание. Вече не чуваше хаоса, който вилнееше навън.