Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Но всъщност няма да има никакво значение дали е у дома или не. Освен ако не се появи внезапно разрешение, хаосът, който ще последва, ще бъде толкова пълен, че нито той, нито някой друг ще може да го контролира.

Продължаваше да слуша разсеяно как този малоумен репортер интервюира малоумния военен, когато от мостика му прозвуча предупредителен сигнал и лицето на дежурния офицер се появи на екрана:

— Ваше Превъзходителство — каза офицерът, — долу в зоната на града става нещо. Инфралъчите са неясни. Не можем да разберем какво точно. Няма ясен образ.

„Интервюто“ изведнъж секна. Другите командири изглежда също бяха забелязали.

Командирът на хокнерите се появи на екрана на малкия сив човек.

— Ваше Превъзходителство, нали според Вас това е главното седалище на правителството. Получаваме снимки от струпване на военни сили и регистрираме изключително висока температура. Според Вас това политически проблем ли е?

Малкият сив човек погледна своя екран на района.

Преди образът бе лош заради локалната буря, но сега почти нищо не се виждаше. Нещо пречеше на вълните.

Чакай! Тази назъбена движеща се линия на екрана…

Следа от телепортация!

Малкият сив човек трескаво мислеше какво да отговори.

— По мое мнение — сдържано отговори той на хокнера — това е свързано по някакъв начин с политиката. Цялата информация…

Екраните му едва не се пробиха!

Появи се внушителна светлина, след това всичко изчезна.

Задейства се металически глас: „Претоварване на екрана! Претоварване на екрана!“

Небеса, това ставаше само в случай на голяма битка.

Малкият сив човек се втурна към мостика и бе сигурен, че така са направили и всички командири.

Вторачи се надолу.

От звуковите канали на другите кораби долитаха невярващи гласове.

Бурята долу почти експлодира.

Към небето се издигаше огнена топка. Пушеци и пламъци се разстилаха и се издигаха на невероятна височина.

Дневната светлина изглеждаше като здрач на фона на избухналите пламъци.

Сякаш светът се разпадаше!

Сър Робърт не изчака земята да се успокои. Дори не се запита какво става. В главата си имаше само една мисъл — да освободи ръцете си и да помогне на Джони.

Видя как стрелата се заби в него. Видя и как той я измъкна. Знаеше, че е отровна и имаше представа какви са последствията. При влизане на такава отрова физическото изтощение се разпространява в тялото много бързо. А при това Джони бе изразходвал и много усилия.

Когато брадвичката отряза въжето около ръцете му, острието не можа да го разсече напълно. Сър Робърт напрегна докрай сухожилията си, за да го доразкъса. Под купола бе тъмно като в рог. Не можеше да види дори къде бе паднал Джони и как лежеше. Но пространството бе много малко. Може и трябва да стигне до него. Макар че може би вече бе твърде късно.

Едва не оголи кожата от китките си. Въжето се скъса.

С трескава бързина се протегна, опипа наоколо и намери ръката на Джони, ранената ръка. Сър Робърт я обгърна с огромната си длан, точно под мишницата. Стисна здраво, за да спре кръвотечението.

Брадвичката трябва да е паднала някъде наоколо. От люлеенето сигурно се е плъзнала. Скимтейки, защото нямаше капчица време за губене, сър Робърт опипа металния под, под пулта, под Джони. Изведнъж пръстите му усетиха дръжката в един ъгъл и я стиснаха.

Хвана я над острието. Опита се да разреже ръкава на антирадиационния екип.

Толкова трудно бе да се работи само с една ръка.

И на тъмно.

Освен това правеше отчаяни усилия да не пререже плътта на Джони.

Хвана плата и започна да реже. Острието се бе притъпило от кабелите. Оловната материя на ръкава бе много устойчива. Не можеше да се справи. Не и с една ръка.

Изведнъж се сети, че Джони винаги носи ремък в торбичката си. Тя беше под тялото му, но той я измъкна. Бръкна вътре и разряза пръстите си на някакво счупено стъкло. Изобщо не му обърна внимание.

Напипа края на дълъг ремък и го измъкна.

Постави под ръката му едно извито метално парче от миньорска лампа, притисна артерията и го омота около ръката с ремъка. Стегна го колкото се може повече и го завърза.

Сега вече можеше да работи.

Отряза ръкава на екипа точно под турникета. Измъкна го от ръката. Платът бе пропит с кръв. Цялата ръка бе оцапана и хлъзгава.

Кръвта пречеше да намери раната.

Откри я.

С върха на острието на брадвата направи разрез в раната под формата на кръст.

Свали си дихателната маска и залепи уста върху раната. Трябваше да изсмуче колкото се може повече отрова.