Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

— Сър, неговият екип цял ли е?

Сър Робърт се сети, че е скъсал ръкава.

— Не.

— Съжалявам, сър. Ако отворим сега купола, и двамата ще сте мъртви. Имайте малко търпение. Ще видим какво можем да направим.

— По дяволите търпението! — изфуча сър Робърт. От напрежението бе проговорил на диалект. — Измъкнете момчето!

Никакъв отговор. На сър Робърт му идваше да зачука по купола. Не разбираха ли, че Джони умира?

Чу се тъничък глас, който шептеше:

— Сър Робърт?

Беше един от младите будисти комуникатори. Вероятно най-младия. Прехвърлиха го на едно дете!

Главнокомандващият бе готов да им отвърне с проклятие, когато детският глас прошепна на психлоски:

— Сър Робърт, честна дума, правят всичко възможно, уважаеми сър. Навън е ужасно.

— Къде си? — попита сър Робърт на психлоски.

— Аз съм точно пред купола, уважаеми сър. Миньорското ми радио е в скафандъра, под дихателната маска. Извинете, че шептя. Не искаме посетителите отгоре да чуят нищо. В момента не могат да чуват миньорското радио.

— Какво правят посетителите?

— Не знам, сър Робърт. Пак вали много силно. Виждам един пилот-комуникатор. Ще го питам. Веднага се връщам.

Последва дълга пауза. После отново се чу тъничкото гласче:

— Сър? Пилотът-комуникатор казва, че са се преместили в орбита и сега са някъде отгоре. Наблюдават местността. Но нашите бойни самолети са в готовност. Данълдин е горе. Пита как сме. И как е лорд Джони.

Сър Робърт усети потрепващите крайници. Но знаеше колко важно е да се поддържа духа горе в небето. Не можеше да им каже, че според него Джони умира. А и той все още беше жив.

— Кажи им да не се притесняват за нищо.

Детето не се обади за малко.

След това пак се чу слабото му гласче:

— Пилотът-комуникатор им предаде.

— Какво правят тук, за да ни измъкнат? — попита сър Робърт. Беше същински ад да седи в тъмното и да чака. Дишането на Джони бе много учестено, много, много учестено!

— Навън е ужасно, сър Робърт. Ужасно. Ако чувате пукане, то е от жиците на електропровода. Всичките са съборени и хвърлят искри.

— Има ли жертви сред нападателите?

— О, не знаем, сър Робърт. Спасителният отряд дълбае с багери, за да изрови ковчезите. Стоя до дупката, където е била платформата. Всичко дими. Вътре горещо ли е?

Сър Робърт не бе обърнал внимание. Пипна модула. Бе топъл. Съобщи.

— Казаха да не освобождавате лоста на захватките. Направо е чудо, че са се задействали. Тъй че, не го освобождавайте. Ще преместят цялата метална платформа.

Намеси се друг глас. „Дуайт? Чуваш ли ме? Дуайт!“

Детският глас каза:

— Току що изкопаха неговия ковчег. Брегът се бе срутил отгоре. Намериха работещ електрокар в гаража и сега го изтеглят. Отварят капака. Дуайт изглежда зашеметен, но се изправя.

— Би трябвало да се заемат с купола! — ядосано каза сър Робърт.

— О, цял екип работи върху това, уважаеми сър. Ще докарат малък кран от долните нива на лагера. Слагат скоби на големия. Паднал е настрани и трябва да го изправят.

Сър Робърт започна да добива представа как изглежда околността.

— Бяхме долу на шестнайсто ниво. Сътресението беше много силно. Всичко се разтърси, но не чухме нищо.

— Но защо? Какво се е случило? — попита сър Робърт.

— Не знаем, уважаеми сър.

— Няколко ядрени оръжия бяха наоколо в готовност. Да не би да са избухнали?

Настъпи тишина. Детето бе отишло някъде. Пак се обади:

— Не, сър. Тор каза, че са непокътнати и той е ужасно облекчен. Не са избухнали.

— Тогава какво е станало?

— Толкова съжалявам, сър. Никой не знае. А, идва един багер. Ще освободи вашата платформа, за да могат да я повдигнат. Първият се повреди, след като потушиха огъня. Казаха да имате търпение, сър. Правим всичко възможно. Извадили са още три ковчега. — Пауза. След това тъжно: — Някакъв Андрю е мъртъв.

Платформата помръдна. Отдолу копаеше багер. Сър Робърт чуваше ревът на мотора му.

Чу се предупредителен вик и после удар.

Напевното гласче се обади:

— Един от стълбовете падна в кратера. Няма пострадали. Идва вашата летяща платформа, сър.

— Летяща платформа! Нали трябваше да е самолет! Трябваше да се изнесем оттук със самолети!

Отново мълчание. Будисткият комуникатор бе отишъл някъде. Върна се:

— Някъде на юг са открили река. Казва се Пургатоар. Пилотите ни казаха.

Сър Робърт премери пулса на Джони. Препускаше невероятно бързо!

— Не разбирам! — извика той. — Най-важното е времето! Трябва ми серум! Не можете ли да повдигнете този купол и да ми подадете малко серум?