Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Последваха моментални протести. Бяха съгласни, че при всички случаи трябва да нападнат, да унищожат всичко и да изчезват. Но в никакъв случай не бяха съгласни, че четвърт-адмиралът е техен главнокомандващ!

Това се отрази доста зле на четвърт-адмирал Сноулетер. Тъй като Руф Арсбогър бе на борда, искаше да се представи във възможно най-добра светлина. А тези разногласия никак не се връзваха с намеренията му и това много го ядоса.

Последвалата кавга обещаваше да бъде продължителна и малкият сив човек се зае да наблюдава какво става долу.

Бе забелязъл малък конвой, препускащ на юг. Състоеше се от две звена. Първото, по-малкото, се спускаше по нещо, което приличаше на древна магистрала. Второто бе по-голямо, но се движеше почти със същата бързина. Отначало човек можеше да се заблуди, че второто преследва първото. Но сега се бяха събрали заедно на някакъв речен бряг, без да последва никаква битка. Вероятно бяха заедно.

В потока имаше много вода заради сезона и още щом пристигна първата група, извадиха водни помпи и се видяха някакви водни струи. Пръскаха колите и себе си.

Тази дейност не бе позната на малкия сив човек, затова той се консултира с някои справочници. Радиация! Срещу радиацията помагаше само обилно измиване с вода. Заради тежестта си частиците се отмиваха надолу. Значи онова наистина е било ядрена експлозия. Векове наред психлосите бяха потискали безмислостно всички, които се опитват да използват такива оръжия. Тази страница от военната история бе почти забравена.

Малкият сив човек повика офицера по комуникация да настрои по-добре екрана му. Долу имаше мараня и облаци и се виждаше трудно. Градът на север жестоко гореше и под облаците се виждаха отблясъци и пушек. Вятърът духаше от юг и макар че това оставяше района при реката чист, имаше и други смущения. А, беше заради повредилия се електропровод към старата мина. От него образът на екраните подскачаше и се размазваше.

Мина известно време, преди групата при реката да успее да се подреди. Какви бяха тези хора? Бегълци? Или остатъците от атакуващата сила?

И после го видя: под купола, който повдигнаха, имаше пулт за телепортационно управление.

Започна да сглобява откъслеците информация. Не знаеше защо и как, но битката и експлозията бяха свързани с телепортирането.

От време на време ту един, ту друг командир на кораб искаше неговото мнение. Отговаряше уклончиво. Поне веднъж няма да се опитва да помогне. Надяваше се и се молеше да не забележат пулта за управление долу.

В групата очевидно имаше ранени и за доста дълго време вниманието им бе отклонено от собствената им безопасност. Пултът си седеше там, целичък и открит.

Най-после шест бойни кораба долетяха и се приземиха. Освен тях от въздуха ги покриваха значително количество самолети.

Малкият сив човек не изпускаше от очи пулта. Най-после го покриха и го преместиха в един от бойните самолети.

Супер-лейтенантът хокнер изведнъж каза:

— Това, което вкараха в самолета, не беше ли пулт за телепортационно управление? Връщам записа.

Малкият сив човек притаи дъх. Не искаше да го видят. Беше се надявал, че дори да го видят, няма да го познаят.

Празни надежди.

— Наистина е пулт! — каза хокнерът.

Доста се бавеха с товаренето там долу. Някои от самолетите бяха почти празни. Два от тях бяха претъпкани. Малкият сив човек провери мощността им. Да, два от тези бойни самолети можеха да поемат цялата група.

Командирите бяха погълнати от дискусията си. Някои бяха виждали снимки на пултове. Вълнението се надигаше, все по-близка ставаше и представата за двеста хиляди кредита.

Групата долу изостави летящите платформи, помпите, крана и два ковчега. Шест бойни самолета отлетяха.

И след това направиха нещо много озадачаващо и объркващо. Вместо да се подредят в ред, започнаха да пресичат пътищата си един друг, да правят обиколки и да се стрелват нагоре-надолу. Бе невъзможно дори при връщане на записа да се разбере кой самолет кой е!

Четири от самолетите се приземиха. Кои четири? Кои бяха натоварените?

Командирите обсъждаха точно този въпрос. Връщаха записа няколко пъти, като търсеха отличителни белези. Невъзможно бе да се открие каквото и да било.

Изведнъж хокнерът реши проблема. Два от самолетите, взели само малка част от допълнителното въздушно прикритие, полетяха без да бързат — само с хиляда мили в час — в североизточна посока. Другите четири и по-голямата част от прикритието останаха при реката.