Л. Хабърд - Извънземна връзка

Светът на автомобилните състезатели беше потресен от зловещата заповед…“

Изскочих на бегом навън и взех още вестници. Във всички се съобщаваше горе-долу същото. Не ставаше ясно за какво е всичко това.

И по телевизията, и по радиото разнасяха същата история. Явно се превръщаше в национална сензация, защото интервюираха хора от състезателния бизнес и по Западното крайбрежие.

Така беше през целия ден.

С наближаването на вечерта се сетих за наблюдателния екран. Как понасяше Хелър случилото се?

По цялото бюро пред него се виждаха пръснати вестници. Питаше Изи:

— В името на бластерните оръдия, какво означава всичко това?

Изи отговори:

— Това означава билет за Южна Америка. Вижте, тук имам книга за онези гигантски мравки. Значително по-малко смъртоносни са от пресата. Мравките само унищожават всичко, което се изпречи на пътя им.

— Но — прекъсна го Хелър — останките от „Кадилака“ са прибрани в гаража на Майк Мутационе. Обадих му се. Никой не е и припарвал наблизо! А отгоре на всичкото колата е така обгоряла, че няма да видят нищо освен стопен метал. И дори един-единствен човек не ми се е обаждал. Не съм отказвал никакви интервюта за пресата!

Започна да си изрязва вестникарските писания, като от време на време избутваше настрани самолетния билет, който Изи упорито пъхаше под носа му.

През целия ден телефонът на Медисън даваше заето или той не можеше да говори с мен. Но шумът в офиса всеки път ми напомняше ураган в разгара си.

Настъпи утрото на вторника.

И отново първа страница!

Днес официалните лица съобщиха, че при изследването на димящите останки от колата на Гениалното хлапе са открили бензинопровод, умело скрит между буталата…“

Имаше го във всички вестници, по радиото и телевизията.

Добре, казах си. Това е краят на всичко, разбира се, краят и на Хелър!

Но настъпи утрото на срядата.

Пак първа страница!

Според неподлежащи на съмнение източници, които не можем да разкрием, един от съдиите на състезанието (чиито близки настояха той да остане анонимен) е избягал от щата, след като признал, че е взел подкуп от Гениалното хлапе, за да се престори, че не забелязва скрития в кормилото на колата бензинов резервоар…“

Имаше го във всички вестници, по радиото и телевизията. Ах, че хубаво, казах си. Медисън хитроумно и окончателно съсипва всички възможности за още едно състезание. Това е то.

Така че в четвъртък бях доста отпуснат, когато разгърнах сутрешния вестник.

Пак първа страница! Със снимки!

Днес жителите на Манхатън се спотайваха зад заключените врати и слушаха с ужас как улиците се тресат от гневните стъпки на виещите тълпи, тръгнали да търсят Гениалното хлапе…“

Снимки на тълпите, размахващи лозунги „Смърт на Гениалното хлапе!“, на полицията, стреляща с гумени куршуми и гранати сълзотворен газ. Надникнах през прозореца. Пето авеню ми се стори по-безгрижно отвсякога.

Следобедните издания излязоха с нови грамадни заглавия.

И още снимки.

Помислих, че на този Медисън наистина му сече пипето. Направо гений. Но вече си изпука патроните. Ще мине на втора страница.

Петък.

Поредната първа страница!

Разследващи случая репортери днес се натъкнаха на тайното скривалище на Гениалното хлапе. Насочени от продавач на сладолед «Веселие», който въобще не бил весел…“

И така нататък.

Обаче каква снимка! Гениалното хлапе, със стърчащите зъби и всичко останало, надничащо иззад щората на втория етаж с много уплашен поглед.

Зачудих се дали Хелър наистина е избягал. Прегледах касетите със записите. Занимаваше се с обичайните неща. В един момент влезе в своя офис, поумува над вестниците и се зае с уроците си.

В събота бях уверен, че Медисън се е изчерпал докрай.

Но не! Първа страница!

Днес към скривалището на Гениалното хлапе се стече десетхилядно множество и с непозната в досегашната история на града свирепост пръсна с взривове къщата на парченца!…“

Снимки на експлодираща къща. Вгледах се много внимателно. Не можеше да е същата къща, от която надничаше Гениалното хлапе. Повече ми приличаше на заводска сграда. Трудно ми беше да преценя през всичките тези пламъци и летящи отломки.