Л. Хабърд - Извънземна връзка

— И с друга криза ли трябва да се справяте?

— Да, така е. Днес исках да отида в зоопарка на Бронкс и въобще не можех да си представя как да стане, преди ти да дойдеш. Роксентър им прави дарения и в неделя те специално отварят за мен терариума, за да храня с живи мишлета най-прелестните влечуги, които би могъл да видиш. Искаш ли да ме придружиш?

Отказах разтреперан.

— Добре тогава, остави ме до някоя станция на метрото и аз ще си вървя по пътя. И се пази от добротата, Инксуич. Този недостатък може да бъде и фатален. Може дори да развърже ръцете на Медисъновците в този свят.

След зловещата прощална реплика припряно подкарах колата и го оставих пред станцията на метрото.

Гледах го как слиза по стъпалата с куфарчето, пълно догоре с живи мишлета.

Рядко ми се е случвало да чувствам такава несигурност за бъдещето си.

Късно вечерта, около десет часа, аз се уплаших, че Медисън може и да не е умрял, затова отново се обадих на майка му.

Тя направо ме зашемети!

— Да е умрял ли? О не, не е умрял. Едва ли някога съм го виждала по-преливащ от енергия. Мистър Смит, вие ли сте?

Успях да измънкам, че съм аз.

— Изскочи оттук още преди няколко часа. Каза, че знаел колко се нуждаете от ободряване и утешение, и затова веднага да му звъннете на „Мес Стрийт“ 42.

Звъннах. Казах:

— Обажда се Смит. Искам да говоря с мистър Медисън.

Отговори ми жизнерадостен мъжки глас:

— Смит ли? А, да, мистър Смит, собственикът на „Във вонята е новината“. Чуйте, Смит, имаме такава бомба за вас!…

— Не, не — прекъснах го. — Не съм издател. Кажете на мистър Медисън, че се обажда онзи Смит.

Мъжът, който и да беше, остави слушалката. Бясно тракане на телекси и лаещи гласове насилваха ушите ми. Ей, ама в този офис кипеше живот! Но нали Медисън умираше!

Ето го и неговия глас:

— О, вие ли сте, мистър Смит! Благодаря, че се обадихте. Знаех, че ще се безпокоите.

— Мислех, че умирате или вече сте мъртъв!

— Кавички — „Медицинско чудо“, затварям кавичките. „Мускулни инжекции морфин, последвани от силни дози бензедрин и венозни вливания черно мастило, спасяват живота на Медисън.“ Инксуич, не бива да се вкопчваме в носталгията по розовите мечти на вчерашния ден. Сега е времето да укрепим душите човешки. Защото в подобни моменти усърдието е поставено на изпитание. Ние сме господарите на съдбините и аз благодаря на Бога за това, че ме е дарил с неукротима воля…

— Чакайте малко — възмутих се аз. — Ами сега какво ще правите?

— Смит, ще трябва да се примирим с изпуснатата възможност да направим журналистическия удар на века. Да оставим отрепките да разправят лъжите си и да им обърнем гръб. Не бива да гледаме назад, а сурово да обърнем лице към бъдещето. Вдъхновението и геният щяха да тържествуват, ако не беше този ненадежден клиент. Но няма значение. Сега ще се придържам към стандартната стратегия спрямо пресата и макар че ще бъде трудно и продължително, накрая ще се видим начело на триумфалното шествие, увенчани с лаврови венци, не се съмнявайте.

— Какво — настоях с все по-силен страх — ще ПРАВИТЕ?

— Смит, изпълнили сме първото условие на връзките с обществеността — Доверието. Загубихме второто — Известността. ИЗПАДНАХМЕ от първа страница! Но не се страхувайте, Смит, ще се върнем там! Защото имаме третото условие — Конфликта. Когато вървях в ледената нощ, решен да върша добро, то ме озари като мълния. КОНФЛИКТЪТ! Можем да съградим наново своята кампания върху непоклатимата основа на Конфликта и да продължаваме безкрай. Ще успеем! А сега трябва да ме извините, защото ми съобщиха, че на другата линия ме чака издателят на „Лос Анджилиски Мръсотии“.

Щрак! Изчезна.

Седях и зяпах телефона. Той не ми каза абсолютно нищо. Боях се, че не разбирам загадъчния свят на връзките с обществеността. Оставих слушалката върху апарата.

Звънна незабавно. Гласът на Медисън:

— Вижте утрешните първи страници!

Щрак. Пак ми избяга.

Не е нужно да казвам, че на другата сутрин с треперещи ръце разгърнах вестника.

Ето ги. Огромни заглавия.

Снощи официалното жури на състезанието получи исканата съдебна заповед за конфискация на автомобила, с който Гениалното хлапе участваше в съботното състезание.

Не можахме да открием никой, който да коментира новината.

Гениалното хлапе отказва интервюта за пресата.