Л. Хабърд - Извънземна връзка

Ако говорим за района на Сприйпорт, състезанието май никога не беше и започвало!

И всичко ставаше особено безмълвно, когато опреше до Гениалното хлапе. Разтревожих се. Какво ли щеше да стане сега? Нима Хелър щеше да се измъкне безнаказано и да поеме по пътя към славата?

Помислих, че е най-добре да проверя с какво се занимава гореспоменатият Хелър.

През цялото време в моя наблюдателен екран имаше заредени касети, за да записвам действията му и като си ги пуснах, научих с какво се е занимавал тази сутрин.

Беше отишъл в своя офис! В неделя? Лош признак. Страховито усърдие!

Първото, което направи, бе да изрови Изи от онова стайче, което използваше вместо спалня.

— Преди време ти дадох едно устройство — каза Хелър. — Искам да го погледна.

Отиде в офиса си, включи отоплението и постоя малко до прозореца, зареял поглед към заснежения Манхатън. Като че вниманието му привличаха най-вече петната сажди, които вече загрозяваха снега. Явно чакаше в офиса му да се постопли, защото след малко свали от себе си скиорска маска и анорак с бяла кожена качулка.

Изи влезе с устройството в ръце. Беше онзи немодифициран въглероден преобразовател, който Хелър донесе от Волтар, съвсем същият като в безнадеждно повредения „Кадилак“.

Хелър извади някакви инструменти и с много бързи движения скоро пръсна частите на устройството върху парче плат на бюрото. В мен се надигна слаба тревога.

Той започна да преглежда частите една по една, вдигаше всяка съвсем близо до очите си. И внезапно замръзна. Държеше малко метално парче, дълго около три сантиметра.

— Драскотина! — изрече той.

И аз я виждах на екрана, уголемена от зрението на Хелър. Най-обикновена тънка драскотина като буквата V, прорязана от нашия саботьор, за да спъне усилията на Хелър.

— Виж! — каза той на Изи и му подаде детайла.

Но Изи не можа нищо да види, както и да го въртеше пред очилата си с рогови рамки. Хелър извади отнякъде огромна лупа и му показа.

— Това е причината електрическият поток да преминава неправилно в съседния детайл! — възкликна Хелър. — И да се нажежи до червено от прегряване! Това бяха евтини комплекти за училищни упражнения. Трябваше да бъда по-внимателен.

Изи го зяпаше с празен поглед.

— Комплекти за училищни упражнения ли?

— Не, не — побърза да каже Хелър, явно осъзнал, че е на косъм от нарушение на Кодекса. — Ще работят чудесно. Нужно е само леко да го преправя, за да съм сигурен в правилните електрически стойности в тази част, и ще работи вечно. Я ми дай чертежите.

Изи ги донесе и Хелър направи промените. Стори ми се доста ободрен. Тъпият му идиот, дори не подозираше, че именно далновидността на Ломбар Хист му струваше провала в онова състезание!

— Изи — подхвана той, — какво правиш, когато загубиш едно състезание?

— Първо, не се захващаш с друго — заяви Изи.

— Не, не, наистина искам да знам.

— Заминаваш за Южна Америка — каза Изи. — За онова място по Амазонка с грамадните мравки-войници. Мир и покой! Никакви хора! Там дори репортерите ги изяждат. Продължил съм резервацията за билета ти. Мога само за секунди да ти осигуря място в полет на „Пан Америкън“!

Той започна да си подсвирква от ентусиазъм.

— Не, не — отказа Хелър. — Просто ще поправя това нещо, ще си намеря друга кола и пак ще ги предизвикам!

— О, не! — проплака Изи.

И аз простенах „О, не!“. Не бих могъл да понеса отново такова напрежение, за нищо на света! Това си беше ИСТИНСКА критична ситуация!

Посегнах към телефона и установих, че съм сграбчил наблюдателния екран. Оставих го и се опитах да се обадя по моя „Колт Булдог“. Търчах насам-натам, трясках врати, мъчех се да облека някакви дрехи.

Утанч, моята скъпа турска любима, подаде сънената си главица от вратата на спалнята.

— Какво става тук, Султан?

Не я бях виждал от няколко дни. Но сега нямах време.

— Светът скоро ще се сгромоляса отгоре ми!

— О, така ли? — каза тя, затвори вратата, заключи я отвътре и явно се върна в леглото.

Но не и аз, да ви кажа! Знаех кога дългът ме зове. Че той направо ми крещеше!

Най-сетне открих изритания под леглото телефон.

Успях да намеря телефонния номер на Медисън. Накарах телефонистката на хотела да го набере, защото аз все не улучвах бутоните.

Обади се глас на възрастна, много угрижена жена. Майка му!

— Трябва незабавно да говоря с Дж. Уолтър! — ревнах й аз.

— Ох, божичко! — изпъшка тя. — Боя се, че това е невъзможно. Той е на легло. Трима лекари се изредиха тук и му предписаха пълна почивка. Дори и аз не бива да се доближавам до него.