Л. Хабърд - Извънземна връзка

Все се налага да държите тези отрепки изпънати като струни.

— Гунсалмо Силва — изтърси Търб.

Усетих как косата ми щръква. Бях поръчал на Силва да убие директора на ЦРУ. Не беше възможно Силва да е още жив. Трябваше да е удобно мъртъв след опита си да осъществи тази неосъществима задача.

— Явно — продължи Търб — е пристигнал преди няколко дни в Афийон. Фахт Бей се опитал да разбере какво иска онзи и сам да оправи нещата. Но Силва му се троснал, че си имал свой бизнес с вас, и преди два дни си тръгнал. Купил билет до Ню Йорк!

Е, Ню Йорк е големичък град. Силва не би могъл да научи адреса ми дори с Божия помощ. А и човек не бива да се показва нервен пред подчинените си.

— Е, какво друго ново имате?

Търб незабавно ми връчи купчина заповеди за подпечатване!

Аз уморено взех личната си карта и започнах да удрям печати. Но този път бях нащрек. Там имаше две заповеди — едната за изплащане на разходите по болничното им лечение и друга за разходи по купуване на палта и нови дрехи. Захвърлих ги настрани. После размислих и за да бъде внушението по-силно, взех заповедите и ги накъсах на дребни парчета.

— Чакайте готови за повикване — нареждах, докато ги избутвах в коридора. — И никакво размотаване повече!

Тряснах вратата след тях.

Известно време крачех из спалнята и хола. След това реших, че ще изляза да се поразходя. Облякох най-топлите си дрехи и опакован до носа, отворих вратата към коридора.

ГУНСАЛМО СИЛВА!

В мигове на върховно стъписване намиращото се най-отгоре в съзнанието има навика да изплува.

— Как ме намери? — задъхано прошепнах аз.

Той ме избута, за да влезе. Смъкна палтото от камилска вълна от набитото си мускулесто тяло и го метна на дивана. Остави шапката си (руски „астрахан“) върху палтото. Настани се, установи, че кафето е още топло в каничката, и си наля пълна чаша.

— Влизай и затваряй вратата — нареди. — Става течение.

Подчиних се. Влязох в спалнята и съблякох палтото си. Проверих дали е у мен моят „Колт Булдог“, но не ми се вярваше да посегна към него, защото ръцете ми трепереха.

Върнах се в хола и седнах, за да прикрия какво правеха коленете ми в момента.

— Отговорът на първия ти скапаняшки въпрос — започна той — е лесен. Май наистина имам сили да правя чудеса. Онази Утанч като че залива с лавина от пощенски картички своите момчета-слуги там, в Афийон, а те се хвалят на половин Турция.

Извади една от джоба си. Доста оръфана беше. Изобразяваше хотела, имаше Х на един от прозорците. На картичката беше написано „С Х е отбелязана моята стая“. И още — „Лично“.

— Наложи се да поизкълча ръката на онова „бибипнато“ момченце, но се сдобих с картичка. Сега да минем на следващия ти въпрос. — Той подмина факта, че аз не го бях задал. — Къде ми са стоте хилядарки?

Посъбрах ума в главата си.

— Откъде да знам, че си свършил работата? — попитах го. — В края на краищата, ако затриеш директора на ЦРУ, ще гръмне в новините.

— Исусе Христе — промърмори той, — ама ти не четеш ли вестници?

Огледа се. В ъгъла стърчеше купчина броеве от последните две седмици — още не бях изрязал каквото ми трябваше за досието на Хелър. Силва отиде до купчината. И наистина, показа ми историята:

Порови още малко.

— А за това какво ще кажеш?

Бутна ми вестника под носа.

— Не могат ей тъй да се изтъпанят и да кажат, че е бил пречукан — обясни Силва. — Ще бъде лош пример за онези „бибипци“ руснаците. Обаче това как ти се струва?

Хвърли на дивана портфейла и документите на директора на ЦРУ. По тях имаше петна от кръв!

— Невероятно! — възкликнах, за да печеля време.

— Ами да, и аз същото си казвам. Нали разбираш, имам ги аз тия невероятни сили. Не знам откъде, по дяволите, ми дойдоха.

Аз знаех. Когато го отведоха на Волтар, подложили са го на хипнообучение в Апарата. Пред мен стоеше убиец на убийците, от най-смъртоносните!

Мъчех се да измисля още нещо, за да протакам.

— Трудно ми е да проумея как си пречукал толкова добре охраняван човек — казах му.

— Е да, доста време ми трябваше. Първо ги накарах да ме наемат като убиец. Знаеха какви съм ги вършил, онова там със Свети Джо и останалото, затова ме взеха. И се наложи да очистя за тях двамина руснаци и един диктатор в Централна Америка. Затова се забавих.

Наля си още една чаша кафе.

— Но не се бавих прекалено. Знаеш ли, тия идейки как да свърша работата ей така просто ми изскачат в главата и съм готов. Цяла загадка. Като ангелски гласове. Ама наистина си е хубаво.