Л. Хабърд - Извънземна връзка

Креснах му мислено — ПРИКРИЙ СЕ!

Твърде късно!

Внезапно пълнителят на пушката му сякаш избухна!

Всичко стана толкова бързо, че едва схванах какво се случи.

Силата на удара върху пушката го дръпна право през ръба пред него!

Изгуби се от погледа ми, падна може би от трийсет метра на улицата!

Бум-бум се пресегна към радиостанцията си.

Бързо преместих бинокъла към другия си снайперист.

Беше забелязал!

А от своето място Бум-бум не видя втория снайперист.

Моят стрелец отдясно се премести. Внимателно се прицели в Бум-бум. И натисна спусъка.

Мигновено насочих бинокъла към Бум-бум. Бе паднал назад. Точен изстрел!

Бум-бум се плъзна по наклонения покрив. Снегът се срути в малка лавина и Бум-бум изчезна.

Другият ми снайперист погледа известно време, после се извърна и вероятно защото се почувства твърде изложен на открито, припълзя на място, където не го виждах. Но скоро забелязах края на заглушителя да се подава иззад един комин, насочи се към пистата.

Благодаря ви, Богове, все още имах снайперист в действие! На Хелър не е било писано да победи!

Грохотът на двигателите тресеше заснежената околност, сливайки се с виковете и крясъците на тълпата.

Петнадесет коли с тътен се носеха една след друга, скърцаха диво на завоите.

Възбуденият глас на спортния коментатор по радиото изреждаше техните маневри и позиции.

Снежен снаряд изхвръкна изпод поднесло колело на колата отпред и плясна Хелър по лицето. От полепналата мръсотия той престана да вижда каквото и да било. И като по чудо след миг всичко пред него се изясни. Хелър посегна и махна слой пластмасово фолио от предпазника на каската си. Сигурно бе изработен от безброй тънички слоеве отблъскваща водата пластмаса, които той можеше да обелва един по един. Още веднъж се прояви склонността му към измами! Та той имаше възможност да вижда размазаната от скоростта писта и поднасящите коли пред себе си!

Сега задминаваше останалите един подир друг! И всеки път се чуваше как гъмжилото зад спортния коментатор вие от удоволствие.

Радиото дърдореше:

„За онези, които ни слушат по-отскоро, напомням, че това състезание на дързостта, хитроумието и най-обикновеното гаднярско умение ще бъде решено от първия, който измине хиляда обиколки, и последния, който ще има възможност да извършва маневри на собствен ход. Наградният фонд от четвърт милион долара е разделен на две части — 125 000 за обиколките и 125 000 за последната кола в движение. За мен е напълно ясно, че тези демонични пилоти се стремят и към двете награди. За жалост все още няма смъртни случаи въпреки състоянието на пистата. Чуйте как ръмжат моторите! А дрънченето, което чувате, е от откъснали се вериги…“ Гласът му се удави в разбеснялата се тълпа. „Гениалното хлапе току-що задмина Чука Малоун с една обиколка!“

Хелър ускори ревящата си кола поне до 120 мили в час, сега литна право през пръсналата се глутница съперници!

Един пилот завъртя волана в опит да го удари. Хелър настъпи педала на газта. Онзи не уцели.

Друга кола се стрелна странично, за да го джасне, докато се промъкваше в пролуката. Беше номер 9.

Не улучи!

Идващата отзад кола се завъртя и блъсна номер 9. И двете пробиха оградата. Облаци дим! И закъснял трясък от падането!

„Като гледам, номера 9 и 4 бяха дотук!“, крещеше радиото. „Какво чудесно сблъскване! Не, сгрешил съм. Номер 4, Смъртоносния Макджий, се размърда. Да, той се връща на пистата! Не, даде на задна, за да удари кола 9! Обаче се блъсна в линейка! Ето го, Макджий пак е на пистата! Отново се включи в надпреварата!“

Телевизионният екип припряно слизаше, за да покаже отблизо смачканите трупове. Репортерът говореше:

„Ето ни и нас, приятели. Канал «Шест и седем осми», който винаги си върши работата както трябва! Днес ви обещахме кръв, значи кръв ще ви показваме. А тук кръвта е навсякъде. Трима мъртви шофьори на линейки. Вижте я само тази кръв, приятели! Прекъсваме за реклама на «Чудните хавлии».“

Сега вече четиринадесет коли фучаха в колона по пистата. Размаханият жълт флаг ги принуди да намалят скоростта. Така успяха да се подредят.

А воланът пак подскочи в ръцете на Хелър!

Той се завъртя бясно, едва не удари кола номер 7. Поспря и зави, за да избегне удар отзад.

Изрече в микрофона:

— Фенси-Денси, има още един.

Никакъв отговор.

Хелър пак заговори:

— Фенси-Денси, моля те, обади се.

Никакъв отговор.

Ликуващо прегърнах сам себе си. Бизнесът вървеше като по вода!