Л. Хабърд - Извънземна връзка

— Недей да викаш кой е дошъл.

Пазачът си затвори устата, взе банкнотата и Хелър влезе. Спря до Бокс 1.

Майк отвори вратата.

— Адски бързахме, Хлапе, обаче сколасахме. От три нощи не сме спирали работата. И ти събрах страхотен екип за бокса.

Хелър подаде на Майк боклукчийския чувал.

— Майк, ще ми го скриеш ли това някъде?

Още едно разочарование за мен. Из главата ми се мотаеше идеята да се промъкна някак и да свия онзи чувал. Сега нямаше как да разбера къде е! Но какво беше това?

Групата на Майк разтоварваше огромни резервоари с оксиацетилен и ги настаняваше върху подвижни подложки. Ама какво се канеха да правят тези? Да отворят най-производителната работилница за заварки в света?

Имаше още нещо — когато Хелър оглеждаше всичко наоколо, по издутините под дебелите им танкистки гащеризони познах, че всички от екипа бяха въоръжени!

Майк говореше на Хелър:

— Защо не позволи на фамилията да залага за тебе? Скъсахме се от бачкане по тия колела. Сега няма как да не спечелиш.

Махнаха покривалото от „Кадилака“. Виждаше се от трибуните. От гъмжилото се надигна приветствен рев.

Когато гласът му отново можеше да се чуе, Хелър каза:

— Ами всъщност не съм много сигурен, Майк. Това състезание е прекалено смахнато. Хайде да монтираме колелата.

Пак заваля, работата по разчистването отиваше нахалост. Екипът смъкна „Кадилака“ от ремаркето. Избутаха го в бокса. На колата личеше грамадна черна цифра 1, контурът беше подчертан със златно. Екипът закрепяше някакви ленти на мястото на махнатото предно стъкло.

Появиха се трима души от журито, увити чак до носовете.

— Закъсняхте — недоволно промърмори първият.

Хелър им каза:

— Моля ви да проверите, че вътре няма бензинов резервоар, нито под или встрани от колата, след което да удостоверите това.

Хора от екипа повдигнаха отдясно „Кадилака“ с хидравличен крик. Премръзналите инспектори направиха каквото ги бяха помолили.

После Хелър каза:

— Сега ви моля да проверите предния капак и плочата под двигателя и да удостоверите, че са запечатани. Моля и вие да сложите личните си печати.

Направиха и това. Изведнъж един от инспекторите възкликна:

— Ами тези колела!

Екипът беше свалил двете нормални колела от дясната страна, търкаляха към колата други. Имаха чудат вид. Целите сребристи. Приличаха на колела, но по тях личаха много дълбоки зигзагообразни улеи, навсякъде стърчаха гъсто разположени шипове.

Инспекторът тупна едното. Кухо дрънчене.

— Ей, та това не е каучук! Метал е.

— Това са вътрешно укрепени стоманени колела с ниско налягане — обясни Хелър. — А вие току-що се съгласихте да отмените всякакви правила за колелата.

Инспекторите май се успокоиха. Но не и аз, не си въобразявайте! Тези колела не можеха да се спукат!

Я почакайте! Ами да, един куршум „0.30-06 Ускорител“ с начална скорост 1224 метра в секунда щеше да откъсне великолепно парче от такова колело и да наруши целия баланс. Значи всичко беше наред.

Екипът вече беше монтирал и четирите колела. Хелър приклекна поред до всяко. Забелязах, че над барабаните на спирачките имаше някакви дискове. Хелър свързваше проводник към двигателния сектор на колата и прикрепяше нещо като електрическа четка. Разбрах какво правеше. Неговият карбуратор май произвеждаше повече електричество, отколкото гориво. Хелър заземяваше автомобила през четирите метални колела, вместо да влачи метална лентичка по земята.

Инспекторите искаха да знаят дали в колелата има мотори. В такъв случай смятаха да забранят употребата им, защото се очакваше да са колела, а не двигатели.

— Само ги заземявам — каза Хелър. — Днес наоколо има доста електричество. Няма никакви мотори в колелата.

Значи всичко беше както трябва. Инспекторите имаха достатъчно ум в главите да не дразнят онази тълпа. Въпреки силния студ хората крещяха и виеха от кеф.

Снегът вече валеше пет пъти по-плътно отпреди. Току-що свършената от снегорините работа беше бързо заличена.

До старта оставаха двайсетина минути. Хелър се качи в кабината на „Питърбилт“. Съблече се и навлече дреха, която ми приличаше на изолиращ скафандър. Отгоре облече дебел състезателен гащеризон от червена изкуствена кожа, който имаше и отопление. На краката си сложи обточени с кожа каучукови ботуши с грамадни метални пластини по подметките.

Внезапно разбрах, че надпреварите при ужасен студ не са нещо ново за него. Ами че космонавтите хвърчаха из пространството при температури, доближаващи абсолютната нула! Днешните минус десет градуса по Фаренхайт може би му се струваха доста топличко време!