Л. Хабърд - Извънземна връзка

Но той въпреки това виждаше ясно. Не можех да го проумея. После се сетих, че неговата каска сигурно има нагревател и предпазникът отпред е покрит с вещество, недопускащо задържането на вода. Ето, той вече си служеше с измама!

Убийците не се блъскаха един друг. Движеха се в разтеглена колона, опитваха да догонят водача. Разбрах, че бяха постигнали негласна уговорка помежду си — първо да докопат Гениалното хлапе!

О, колко съгласен бях с тях!

Хелър завърши първата обиколка. Успяваше да се задържи малко пред Убиеца Браг. Но не караше достатъчно бързо, за да стигне края на плътно наредената група противници.

С всички тези вериги и шипове по гумите колите не губеха сцепление с пистата. Ала направо я разкъсваха на парчета и след една обиколка вече се движеха по ледени ръбове. Започнаха да се плъзгат и тресат.

Стенещият вятър се понесе по пистата, разнасяше снежна пяна и покриваше ямите и неравностите.

Слънцето светеше все по-ярко. Снегът спря отведнъж.

Хелър трудно се задържаше зад последната кола от преследващата го глутница, но пред Браг Убиеца. Всъщност не караше с наистина висока скорост. Може би някакви си сто мили в час. Ниските краища на пистата все гледаха да хвърлят колите навън при завоите. Стържещ тътен, борба с волана, за да не излетят.

Колелата на Хелър обаче държаха здраво. Справяше се по-добре от другите. При влизане в завоите набиваше спирачки и веднага излизаше от тях с мощно ускорение.

Пет обиколки!

Това беше уреченият момент с моя първи снайперист. Вглеждах се напрегнато.

ДРЪН! Воланът подскочи в ръцете на Хелър! „Кадилакът“ веднага се разтресе.

Браг Убиеца профуча край него като изстрелян!

Хелър каза в микрофона:

— Фенси-Денси, току-що ми забиха един.

Глас в слушалките:

— Чатнах!

Пак Хелър:

— Бокс 1, влизам! Смяна на колело!

Мина бавно втората половина на обиколката и зави към боксовете.

Само за секунди хората от екипа вдигнаха колата настрани. Завъртяха се автоматични ключове. Изтърколиха друго колело. Майк каза до прозореца:

— Cristo! Давай по-леко! Имаме само четири резервни! — Сведе поглед към колелото, което махнаха. Приклекна. — Исусе, ами че това е дупка от куршум!

Един от съдиите удостовери, че не е имало зареждане с гориво. Дръпнаха криковете и колата подскочи. Съдията вдигна палец нагоре.

Хелър излезе с ускорение от бокса.

Сега глутницата се беше разпръснала. Един намисли да прави таран. Зелена кола. Връхлетя към Хелър, който натисна спирачките, „Кадилакът“ се хлъзна встрани и избягна противника. Зелената кола пропусна целта.

Хелър започна да я заобикаля. По радиото викаха:

„Гениалното хлапе загуби позицията си на водач! Непредвидено спиране в бокса…“

Но аз леко се побърквах. Куршумът „0.30-06 Ускорител“ от пушка „Уедърби“ улучи точно и макар да не пръсна металната „гума“, както би се случило с нормална, все пак повреди едно колело, а при само четири резервни щяхме да успеем. Но КОЙ е Фенси-Денси и КЪДЕ е?

Не валеше. Намръщеното слънце прозираше през млечнобялата пелена. Подадох се през страничния прозорец и затърсих надолу през бинокъла.

По склона бяха пръснати сгради, от всяка се виждаше пистата.

Моите двама снайперисти трябваше да се намират на покриви, отдалечени на около триста метра от най-близкия край на оградата. Единият трябваше да е малко вляво от мен, вторият — вдясно от него на друг покрив.

Ужасно трудно ми беше да ги различа. Носеха сливащи ги със снега наметала. Но техните пушки и телескопични прицели бяха достатъчно тъмни, за да се виждат.

Стой! Трети снайперист!

Настанил се на по-висок покрив, много по-близо до мен!

Стиснах здраво бинокъла. Бойна пушка М-1! Дълъг заглушител на цевта. Нямаше прицел! Лицето на стрелеца се завъртя малко към мен, когато захапа ръкавицата и измъкна пръстите на дясната си ръка от нея.

Бум-бум!

Затърсих трескаво около себе си. Нямах оръжие, с което да го гръмна!

Пак насочих бинокъла. Бум-бум отмести настрани радиостанцията си. Размърда рамене, както прави всеки добър стрелец, за да се настани удобно и да заеме по-устойчиво положение.

Припряно погледнах с бинокъла своя снайперист отляво. Бум-бум не би трябвало да го вижда толкова добре, колкото аз. Вероятно изстрелът бе разкрил позицията му на бившия морски пехотинец. И със заглушител се чува слаб звук, а моторите ревяха доста отдалече.

Моят снайперист отляво си имаше проблеми с пушката. Празната гилза не беше изхвърлена след изстрела. Гилзата на „Ускорител“ се подлага на твърде голям допълнителен натиск и може да се разшири. Или механизмът беше засякъл от студа. А вероятно тези пушки „Уедърби“ не бяха в най-доброто си състояние — намерих ги от трета ръка. Че и гилзите бяха втора употреба. Снайперистът се претърколи на хълбок и зачопли заседналата гилза с нож.