Л. Хабърд - Извънземна връзка

Воланът на „Кадилака“ дрънчеше и се друсаше. Хелър заобиколи две коли и се шмугна в Бокс 1.

Автомобилът се наклони, когато екипът пъхна крик под него.

— Cogliones! 2 2 Ташаци (итал.). Бел. прев. — възкликна Майк. — Пак куршум!

Екипът монтира резервното колело. Съдията удостовери, че е нямало зареждане с бензин.

Множеството зад спортния коментатор пищеше: „Давай, Хлапе!“.

Говорителят на пистата каза:

„Сега Гениалното хлапе е доста назад. Два пъти спря в бокса. Съдията удостовери, че не е зареждал с бензин.“

Хелър още веднъж започна да си пробива път сред пръснатите по пистата коли. Сега май с още по-голямо настървение опитваха да го блъснат.

Той рязко изви волана, за да избегне номер 6, овладя колата си и започна бързо да ускорява по отсечката, която беше най-близо до мен.

Воланът пак подскочи в ръцете му!

На косъм се размина с оградата. Опомни се, за да избяга с мъка от номер 11. Воланът на „Кадилака“ се тресеше над назъбените ледени ръбове.

Хелър викаше:

— Фенси-Денси, има още един!

Никакъв отговор.

Отклони колата към бокса.

— Cogliones di Cristo! — възкликна Майк. — Пак куршум! След това колело ти остава само едно резервно! Внимавай!

Камерите уловиха излизането на Хелър от бокса.

„Гениалното хлапе наистина загуби много. След трите спирания в бокса сега се влачи на опашката. Може да понавакса малко, когато другите коли започнат да се отбиват в боксовете за презареждане, но сега ще трябва да кара като бесен…“

За кой ли път заваля. По радиото говореха:

„Метеоролозите на Търговската камара във Флорида ви съобщават, че сте във вихъра на най-мръснишкото, най-гнуснишкото временце, каквото не ви е връхлитало доста отдавна. Ако не сте забелязали, ще ви кажа, че пак вали. Този следобед в Сприйпорт ще трупа сняг и още сняг. Всъщност снегът ще ви погребе за броени часове. Ако някой от вас оцелее след това състезание в Сприйпорт и спечели облог, втурвайте се към Флорида да похарчите всичко. Ние обичаме паричките, ще ви съдерем и кожите от гърбовете съвсем безболезнено.“

Не виждах пистата. Но продължавах да се прегръщам сам. Щом отмине тази виелица и се появи видимост, моят снайперист щеше да превърне в боклук още едно колело. После още едно и Хелър е вън от надпреварата! На „Кадилака“ вече му идваше много. Никога не би успял да продължи с разкъсани от куршуми колела.

Внезапно се обади нечий глас. В момента слушах три приемника. Не успях да се ориентирам откъде идваше.

От слушалките на Хелър!

— Извинявай, Висок Полет. Улучиха ми говорилката, а вторият ми отне доста време.

Беше Бум-бум!

Хелър попита:

— Ти добре ли си?

— Само синини, Висок Полет. Карай за победа!

— Разбрано, прието, съгласен, край! — каза Хелър и този път здраво притисна педала за газта.

Пистата направо зафуча под него!

Напразно погледът ми опитваше да проникне през бялата пелена наоколо. Някъде из вледенената околност и вторият ми снайперист лежеше мъртъв. И доколкото познавах италианците, е умрял от нож. Нищо не бих могъл да открия. Вероятно и никой друг нямаше нищо да научи!

Преживях няколко особено лоши минути. Ами ако някъде отвън Бум-бум се промъкваше към мен! Заключих сигурно вратите и извадих нож, какъвто използваха в Отдела на ножовете, да ми е подръка. Но после се сетих, че Бум-бум трябва да е в Бокс 1. Бил е принуден да отиде там, за да използва тяхната радиостанция за връзка с Хелър.

Да го „бибип“ този Бум-бум! „Бибип“, „бибип“ и пак „бибип“! Хелър имаше шанс да победи!

Снегът трупаше, а грохотът на състезанието не преставаше нито за миг.

Изтръпнал не само от студа, аз седях и гледах. Сега разполагах само с две възможности — Хелър да се блъсне някъде по хлъзгавата писта или карбураторът да го провали.

Вихрушката отслабваше и налиташе отново безброй пъти. Обиколките следваха една подир друга.

Телевизионният канал „Шест и седем осми“ работеше задъхано като ревящите коли.

„Сигурен съм, че ще предизвикам тръпка на възбуда в нашите зрители, като им съобщя, че Гениалното хлапе, което на няколко пъти загуби позицията си на водач, сега си я възвърна. Условията на пистата вдъхват ужас. Аха, ето го и Джеб Тошуа. Той е на 101 години. Джеб, ти спомняш ли си някога да е имало толкова скапана писта?

— Май беше осемдесе и трета, когато ми изчезна котката…

— Благодаря ти, Джеб. Кола номер 7, това е Дъгън Камата, тъкмо влиза в бокса. Зарежда гориво… Не, отпива глътка уиски «Пийграмс». Вижте блаженството на лицето на Дъгън Камата, докато излива половин литър в гърлото си! Прекъсваме за няколко думи от нашия спонсор — уиски «Пийграмс»!“