Стивън Кинг - Талисманът

— Вече е по-добре — каза продавачът. — По-добре е, синко. Обичам да виждам щастливи момчета. Щастливото момче значи здраво момче, а здравото момче обикновено намира пътя си в живота. Тъй казва „Книгата на добрия земеделец“, а и ако не го казва, би трябвало. Сигурно ще си го драсна в моя екземпляр, ако сколасам някой ден пари да заделя и себе си да наградя. Искаш ли стъклото?

— Да! — извика Джек. — Да, страхотно е! — Бръкна за броеницата от навързани кокалчета. Пестеливостта бе забравена. — Колко?

Продавачът се смръщи и бързо се огледа наоколо, за да види дали някой ги наблюдава.

— Кътай си парите, синко. Скривай ги дълбоко и добре внимавай! Види ли ги някой, вярвай, лошо става. Пазарът тука от кокошкари пука!

— Какво?

— Няма значение. Безплатно е. Вземи го. Половината от тях ще се изпочупят в каруцата ми, когато настъпи десетакът и се затътря обратно към дома. И без туй майките водят малките си синове насам, за да ги видят, но не им ги купуват.

— Е, хубаво е, че не го отричаш — каза Джек.

Продавачът го погледна изненадан, след което и двамата избухнаха в смях.

— Щастливо момче с уста-бръснач. Синко, синко, бързо порасни и богат стани, пък при мен ела със злато в торба и тогаз плати всичко тройно ти.

Момчето се изкиска. Продавачът наистина си го биваше.

— Благодаря — каза Джек (в огледалото се бе появила широко ухилена котешка муцуна). — Много благодаря.

— Благодари на Бога — отвърна продавачът, помисли малко и добави: — И си пази парите!

Джек кимна, грижливо прибра играчката-огледало в жакета си до бутилката на Спийди и продължи през пазара, като през пет минути проверяваше дали броениците му са все още в него.

Струваше му се, че в края на краищата е отгатнал какво означава изразът „от кокошкари пука“.

Две сергии по-надолу от говорещия в рими продавач на килими някакъв човек, силно лъхащ на алкохол и с превръзка през окото, се опитваше да продаде на един фермер огромен петел. Увещаваше го, че купи ли петела, и пусне ли го между кокошките си, през следващите дванадесет месеца го чакат само яйца с по два жълтъка.

Самият Джек обаче нито имаше очи за петела, нито уши за приказките на собственика му. Той се присъедини към тълпата деца, зяпащи главната атракция на едноокия търговец — папагал в голям плетен кафез. Папагалът бе висок почти колкото най-малкото дете в групата, а перушината му бе гладка и тъмнозелена като бутилка бира „Хайнекен“. Очите му бяха същинско блестящо злато… четирите му очи. Също като понито, което Джек бе видял в оборите на павилиона, папагалът имаше две глави. Той се бе вкопчил в пръта с големите си жълти крака и спокойно гледаше в две посоки едновременно, а коронките на двете му глави почти се докосваха.

За радост на децата папагалът си говореше сам. Макар и слисан, Джек успя да забележи, че колкото и да обръщаха внимание на папагала, децата не изглеждаха нито удивени, нито даже учудени. Те не приличаха на хлапета, заведени за пръв път на кино, вцепенени от смайване по седалките, целите превърнали се в зрение и слух. Много повече приличаха на деца, свикнали в неделя редовно да гледат любимата си анимационна серия. Че беше чудо — беше, но не и съвсем ново. А на кого омръзват чудесата най-бързо, ако не на най-малките?

— Кряяяк! Колко високо е там? — осведоми се източната глава.

— Ниско е, ниско е, знам — отзова се западната глава и децата се изкискаха.

— Грааак! А каква е великата истина за благородниците? — попита източната глава.

— Че кралят ще бъде крал през целия си живот, но и ден като рицар е достатъчен за всеки човек! — нахално издекламира западната глава.

Джек се усмихна, няколко от по-големите деца се засмяха, но по-малките само погледнаха объркано.

— А какво има в долапа на госпожа Хамсийкова? — притисна източната глава западната с въпроса си.

— Гледка, дето никой човек няма да види! — върна си западната глава и въпреки че Джек се озадачи, другите деца посиняха от смях.

Папагалът тържествено разпери ноктите си, напусна пръта и направи няколко подскока върху сламата по пода на кафеза.

— А какво изплаши Алън Дестри до смърт?

— Видя на жена си увисналата гррръд!

В този момент фермерът си тръгна, а едноокият търговец продължаваше да е собственик на петела. Той яростно се врътна към децата.

— Марш оттук! Марш оттук и дим да ви няма, преди да съм нашибал задниците ви!

Децата се разбягаха. Джек хвърли през рамо последен очарован поглед на прекрасния папагал и си тръгна с тях.