Стивън Кинг - Талисманът

През четвъртата си година в Йейл Слоут постави две пиеси: „Без изход“, която студентският вестник нарече „щура бъркотия“ и „Волпоне“ 8 8 „Волпоне“ (или „Лисицата“) — комедия от Бен Джонсън (1606). . Втората бе охарактеризирана като „разводнена, цинична, злокобна и почти невероятна помия“. Слоут се смяташе отговорен за повечето от тези квалификации. Може би не ставаше за режисьор в края на краищата, вижданията му бяха твърде крайни и индивидуалистични. Но амбициите на Слоут не се намалиха, те просто се пренасочиха. Щом не го биваше да стои зад камерата, той би могъл да застане зад хората, които играеха пред нея. Фил Сойер също бе започнал да мисли в тази насока, той никога не беше сигурен къде би могла да го отведе любовта му към театъра и реши, че вероятно има талант да представлява актьори и сценаристи.

— Хайде да отидем в Лос Анжелос и да основем импресарска агенция — предложи му Фил през последната им година в Йейл. — Тъпо е, по дяволите, и родителите ти сигурно ще са против, но пък може да ни потръгне. Е, нищо няма да ни стане, ако погладуваме някоя и друга година.

В края на краищата се оказа, че Филип Сойер не е богат. Слоут разбра това след първата им година. Той просто изглеждаше богат.

— Добре, бива — отвърна Слоут, като си мислеше, че винаги може да се откаже, когато му дойде времето. — И как ще се наричаме?

— Както искаш. „Слоут и Сойер“ примерно.

— Нека бъде „Сойер и Слоут“. Нали първо на теб ти хрумна — отвърна Слоут, но въпреки това кипна от гняв при мисълта, че съдружникът му отново го е надхитрил. Не можеше да превъзмогне усещането си, че Фил завинаги му е отредил второто място.

Двете родителски двойки наистина не одобриха идеята, както беше предвидил Фил, но съдружниците от агенцията за прохождащи таланти заминаха за Лос Анжелос със старото Де Сото (на Морган, още едно потвърждение за това колко много му дължеше Сойер), наеха кантора в северната част на Холивуд в сграда, щедро населена от плъхове и мухи, и започнаха да висят по околните клубове и да раздават чисто новите си визитни картички. Нищо! Повече от четири месеца пълен провал. Имаха комик, който бе твърде пиян, за да бъде смешен, писател, който не можеше да пише, стриптизьорка, която настояваше да й плащат в брой, за да може да се надува на посредниците си. И така в един късен следобед, натъпкан с марихуана и уиски, Фил Сойер, докато се кикотеше глуповато, каза на Слоут за Териториите.

„Знаеш ли какво мога да правя аз, ти, амбициозен всезнайко! О, съдружнико, мога да пътувам. И то как!“

След това започнаха да пътуват двамата. И не след дълго на някакво събиране в едно студио Фил Сойер срещна изгряваща млада актриса и само след час те вече имаха своя пръв важен клиент. Актрисата пък имаше три приятелки, и всяка от тях бе недоволна от импресариото си. И едната от приятелките имаше приятел, който бе написал приличен сценарий и също имаше нужда от посредник, и приятелят имаше приятел… Преди да измине третата година, те имаха нова кантора, нов апартамент, парче от холивудския пай. Териториите ги бяха благословили по начин, който Слоут прие, но никога не разбра.

Сойер се оправяше с клиентите, Слоут с парите, инвестициите и търговската страна на агенцията. Сойер пръскаше парите — обеди, самолетни билети, Слоут ги пестеше и това му служеше за оправдание, за да обира част от каймака. И не друг, а Слоут продължаваше да ги влага в нови области, в недвижима собственост, за развитие и подобрения на имотите им, за производство. По времето, когато Томи Удбайн пристигна в Лос Анжелос, компанията „Сойер & Слоут“ имаше пет милиона долара в наличност.

Слоут откри, че продължава да ненавижда бившия си съученик. Томи Удбайн бе напълнял с петнадесет килограма и сега повече от всякога се държеше и изглеждаше като съдия в своите скъпи сини костюми с жилетка. Бузите му винаги бяха леко зачервени (дали пие, чудеше се Слоут), държането му си оставаше любезно и внушително както преди. Животът бе оставил белезите си върху него — около очите му се бяха появили ситни бръчици, а самите очи изглеждаха безкрайно по-бдителни от онези на елегантния галеник в Йейл. Слоут разбра почти веднага и знаеше, че Фил Сойер никога няма да забележи, освен ако някой не му каже, че Томи Удбайн живее с една огромна тайна: като момче Томи може да е бил всякакъв, но сега беше хомосексуалист, въпреки че сигурно наричаше себе си гей. А това, в края на краищата, улесняваше всичко, това правеше по-лесно дори отърваването от него.