Стивън Кинг - Талисманът

— Тръгваш значи — каза Спийди и му се усмихна. — На път си, както виждам. Сбогува ли се вече? Майка ти знае ли, че няма да си бъдеш дома известно време?

Джек кимна и Спийди вдигна сандвича.

— Гладен ли си? Това и без туй ми е много.

— Вече хапнах — отвърна момчето. — Радвам се, че ще мога да кажа довиждане и на теб.

— Нетърпелив е приятелят Джек, не го свърта вече тук — каза Спийди и поклати глава. — Ще тръгва май момчето.

— Спийди!

— Ама не бързай толкоз, щото съм ти донесъл някои нещица. Ей ги в тоя плик. Искаш ли да ги видиш?

— Спийди!

Негърът присви очи и го погледна.

— Ти знаеше ли, че баща ми ме е наричал Джек Пътника?

— О, току-виж съм го чул нейде — каза той и се ухили насреща му. — Я ела да видиш каквот съм ти донесъл. Пък и трябва да ти кажа къде да отидеш най-напред, нали.

Джек облекчен прекоси тротоара. Старецът премести сандвича в скута си и придърпа плика.

— Честита Коледа — каза той и извади някаква дълга, опърпана и разпарцаливена книга, в която Джек разпозна стария пътен атлас на Ранд Макнали.

— Благодаря — отвърна той и взе атласа от протегнатата ръка на Спийди.

— Няма карти там отвъд, така че ти се придържай колкот можеш към пътищата в стария Ранд Макнали. Така ще стигнеш, дет си тръгнал.

— Добре — каза Джек и смъкна раницата си, за да пъхне голямата книга в нея.

— На другото не трябва да му търсиш място в туй смешно нещо, дет го носиш на гърба си — усмихна се Спийди, остави сандвича и се изправи с лекота. — Него можеш да го носиш дори в джоб. — Той бръкна с два пръста в левия джоб на ризата си. Това, което измъкна, стърчеше между пръстите му като една от Таритоновките на Лили и представляваше някакъв бял триъгълник. След миг Джек се сети, че е перце за китара. — Вземи го и го пази. Трябва да го покажеш на един човек и той ще ти помогне.

Джек повъртя перото в ръка. Никога не беше виждал подобно — от слонова кост, с изящна филигранна украса от преплетени линии и знаци, които напомняха някаква странна писменост. Само за себе си прекрасно, то едва ли можеше да бъде използувано по предназначение, тъй като беше твърде тежко.

— Кой е човекът? — попита Джек и пусна перото в джоба на джинсите си.

— С голям белег на лицето. Ще го видиш много скоро, след като попаднеш в Териториите. Той е един от стражите. Всъщност той е капитан от външната стража и ще те заведе нейде, за да видиш една дама, която трябва да видиш. Е, дама, дето наистина трябва да видиш, та да можеш да научиш и другата причина, зарад която си рискуваш главата. Моят приятел там отвъд ще разбере какво правиш и ще измисли начин да те заведе при нея.

— Тази дама… — започна Джек.

— Аха — отвърна Спийди, — знаеш я.

— Тя е кралицата, така ли?

— Добре я огледай, Джек. Ще видиш какво ще разбереш, когат я разгледаш. Ще ти стане ясно каква е тя, разбираш ли? И тогава ще удариш право на запад. — Спийди стоеше и го разглеждаше задълбочено, сякаш просто се съмняваше, че някога отново ще види Джек Сойер. После бръчките по лицето му се присвиха и той каза: — Избягвай стария Блоут. Бъди нащрек, внимавай какъв е пътят му, неговият и на двойника му. Старият Блоут може да открие накъде отиваш, ако не внимаваш, и разбере ли, ще те следва както лисица гъската. — Спийди мушна ръце в джобовете си и пак се втренчи в Джек, сякаш му се искаше да може да каже нещо повече.

— Намери талисмана, синко — рече накрая той. — Намери го и го донеси цял. Това ще бъде твоето бреме, но ти трябва да бъдеш по-голям от бремето си.

Джек се мъчеше да се съсредоточи върху думите на Спийди и примигваше срещу набразденото му лице. Човек с белег, капитан от външната стража. Кралицата. Морган Слоут, спуснал се по петите му като настървен хищник. В някакво царство на злото в другия край на страната. И едно бреме.

— Добре — въздъхна той и внезапно му се прииска пак да е в сладкарницата с майка си.

Спийди се усмихваше широко, топло.

— Тъй е, приятелче. Ще се справи Пътника Джек. — Усмивката му стана още по-широка. — Стана ли време да сръбнеш от специалния сок, как мислиш?

— Май да — отвърна Джек.

Той извади тъмната бутилка от страничния си джоб, развъртя капачката и отново погледна Спийди, чиито светли очи се впиха в неговите.

— Спийди ще помага, когат може.

Джек кимна, премигна и приближи гърлото на бутилката към устата си. Отвратителната, сладникава миризма, която се надигна от нея, сякаш накара гърлото му неволно да се свие в спазъм. Той наклони бутилката и вкусът и миризмата нахлуха в устата му. Стомахът му се сви. Той преглътна и неприятната, изгаряща течност се плъзна през гърлото му.