Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Боже мой — тихо каза тя, — това ще е окончателното финтиране.

Исозаки кимна и отново се усмихна.

— Знаете ли откъде произлиза терминът, Анна?

— Финтиране ли? Не… от някакъв спорт, предполагам.

— Много древен, заместващ войната спорт, наречен футбол — обясни Исозаки.

Коняни знаеше, че тази маловажна забележка е всичко друго, но не и маловажна. Рано или късно шефът й щеше да й обясни защо е важна тази информация. Тя зачака.

— Църквата е имала нещо, което Техноцентърът е искал… от което се е нуждаел — продължи Исозаки. — Култивирането на кръстоидите е било тяхната част от сделката. Църквата е трябвало да им даде нещо със същата стойност.

Коняни се замисли. „Равно по стойност на безсмъртието на един трилион човешки същества?“

— Винаги съм смятала, че когато преди два века са се свързали с оцелелите елементи от Техноцентъра, Ленар Хойт и Лурдъсами са обещали Църквата тайно да възстанови Техноцентъра в човешкото пространство.

Исозаки разпери ръце.

— С каква цел, Анна? Каква е изгодата за Техноцентъра?

— Когато е бил съставна част от Хегемонията — отвърна тя, — управляваща Мрежата на световете и векторните връзки, Техноцентърът е използвал невроните в милиардите минаващи през телепорталите човешки мозъци като своего рода неврална мрежа, част от проекта им за създаване на Абсолютен интелект.

— О, да — каза шефът й. — Но сега няма телепортатори. Ако използват човешки същества… как? И къде?

Без изобщо да има такова намерение, Анна Пели Коняни вдигна ръка към гръдната си кост.

Исозаки се усмихна.

— Дразнещо, нали? Като дума, която е на върха на езика ти, но не ти идва наум. Мозайка с липсващи елементи. Но един от липсващите елементи току-що беше открит. Коняни повдигна вежди.

— Момичето ли?

— Върнало се е в пространството на Мира — съобщи по-възрастният лидер на Търговския мир. — Нашите агенти около Лурдъсами са потвърдили, че Техноцентърът е разкрил тази информация. Случило се е след смъртта на Негово светейшество… знаят само министърът на външните работи, великият инквизитор и висшите командири на мирския флот.

— Къде е тя?

Исозаки поклати глава.

— Даже да знае, Техноцентърът не го е съобщил на Църквата или на друга човешка институция. Но мирският флот е привикал онзи капитан — де Соя — заради новината.

— Техноцентърът е предсказал, че той ще участва в залавянето на момичето — каза Коняни. В ъгълчетата на устата й се очертаваха заченките на усмивка.

— И? — горд с ученичката си попита Исозаки.

— Законът на Ом — отвърна Коняни.

— Точно така.

Жената несъзнателно докосна гърдите си.

— Ако първи открием момичето, ще имаме възможност да започнем преговори с Техноцентъра. А също средствата — с новите технологии, с които ще разполагаме. — Нито един от лидерите на Търговския мир, които знаеха за тайния ИИ проект, никога не говореше гласно за това, въпреки обезопасените срещу подслушване кабинети.

— Ако успеем да открием какво получава от Църквата Техноцентърът в замяна на контрола над кръстоида — измърмори Исозаки. — И предложим същото или нещо по-добро.

Коняни разсеяно кимна. Разбираше, че всичко това е свързано с целите и усилията й като ръководител на Opus Dei. „Във всички отношения“, осъзна тя.

— Междувременно трябва да открием момичето преди другите… Мирският флот трябва да използва средства, които никога няма да разкрие на Ватикана.

— И обратно — добави Исозаки. Тази надпревара му доставяше огромно удоволствие.

— И ние ще трябва да направим същото — прибави Коняни и се насочи към асансьора. — Всички възможни средства. — Тя се усмихна на началника си. — Това е играта и тя има трима участници, нали, Кензо-сан?

— Точно така — потвърди Исозаки. — Победителят печели всичко — власт, безсмъртие и невъобразимо богатство. За загубилия остава унищожение, истинската смърт и вечно робство на потомството му. — Той повдигна показалец. — Но участниците не са трима, Анна. А шестима.

Коняни спря пред вратата на асансьора.

— Виждам четвъртия — каза тя. — И Техноцентърът има мотиви пръв да открие момичето. Но… Исозаки отпусна ръка.

— Трябва да допуснем, че детето има свои собствени цели в тази игра, нали? А който или каквото я е направило участник в играта… е, това трябва да е шестият ни участник.

— Или един от другите петима — усмихната отвърна Коняни. Тя също обичаше игрите с високи залози.

Исозаки кимна и завъртя стола си, за да проследи следващия изгрев. Той не се обърна, когато вратата на асансьора се затвори и Анна Пели Коняни изчезна.