Щом стените станеха абсолютно прозрачни, със скромното си бюро, столове и меко осветление овалният му кабинет като че ли се превръщаше в застлана с килим платформа, самотно носеща се в безкрая на космоса, осветявана от отделни звезди и от дългата лента на Млечния път. Но не този познат спектакъл накара лидера на Търговския мир да вдигне поглед: сред зведното поле можеха да се различат три ядрени опашки на приближаващи се товарни кораби, които приличаха на петна по астрономически холос. Исозаки беше толкова опитен в преценяването на разстоянията и делта-ускоренията по ядрените опашки, че можеше само с поглед да определи след колко време ще кацнат тези кораби… и дори кои точно са те. ТМ „Молдахар Изпълнител“ се бе презаредил, минавайки покрай газов гигант в системата Епсилон Еридани, и опашката му изглеждаше по-червена от обикновено. НСК „Ема Констант“ както винаги бързаше да отнесе товара си от реактивни метали от Пегас 51 на троянския пункт и намаляваше скоростта си с цели петнайсет процента повече от препоръчаните от Търговския мир. И накрая, най-малкото петънце можеше да е само НСК „Elemosineria Apostolica“ 4 4 Апостолическа благотворителност (лат.). — Б.пр.
, току-що прехвърлил се от системата Ренесанс: Исозаки знаеше всичко това само от поглед, също както познаваше и тристатината други точки на прехвърляне, които се виждаха в тази част от небето на системата Пацем.
Асансьорната тръба се издигна от долу и се превърна в прозрачен цилиндър, чийто пътник беше осветен от звездите. Исозаки знаеше, че цилиндърът е прозрачен само отвън: хората вътре стояха заобиколени с огледала, не виждаха кабинета му и гледаха собствените си отражения, докато Исозаки не им отключеше вратата.
Анна Пели Коняни бе единственият човек в асансьора. Исозаки кимна и личният му ИИ отвори вратата. Неговата колежка и протеже дори не погледна към движещото се звездно поле, а направо се приближи към него.
— Добър ден, Кензо-сан.
— Добър ден, Анна. — Той й посочи към най-удобния стол, но Коняни поклати глава и остана изправена. Никога не сядаше в кабинета на Исозаки. А той никога не преставаше да я кани да седне.
— Конклавната меса почти свърши — съобщи тя. Исозаки кимна. В този миг личният му ИИ затъмни стените на балона и включи ватиканското теснолъчево предаване.
Тази сутрин базиликата „Св. Петър“ беше пълна с алено, лилаво, черно и бяло, докато осемдесет и тримата кардинали, които скоро щяха да бъдат заключени в Конклава, се кланяха, молеха, коленичеха, изправяха и пееха. Зад това множество от теоретични кандидати за папа имаше стотици епископи и архиепископи, дякони и членове на курията, висши мирски военни и граждански администратори, мирски планетарни губернатори и висши изборни служители, случайно оказали се на Пацем по време на смъртта на папата или намирали се на разстояние от три седмици време-дълг, делегати от доминиканците, йезуитите, бенедиктинците, легионерите на Христа, марияистите, салезианците и един-единствен делегат представляващ малцината останали францисканци. И накрая, тук бяха „високите гости“ на задните редове — почетни делегати от Търговския мир, Opus Dei, Instituto per Opere di Religione — също известен като „Ватиканската банка“, делегати от ватиканските административни крила на Prefettura, Servizio Assistenziale del Santo Padre — социалната служба на Светия отец, от УИСП — Управлението на имотите на Светия престол, както и от апостолическата камара на кардинал Камерленго. На задните пейки също бяха почетните гости от Папската академия на науките. Папската комисия за междузвезден мир и справедливост, много папски академии като, например, Папската духовна академия и други квазитеологични организации, необходими за управлението на огромните имоти на Мира. Накрая бяха ярките униформи на Corpus Helvetica — швейцарската гвардия, — както и командирите на възстановената от папа Юлий палатинска стража. Тук за първи път се появяваше командирът на до този момент тайната знатна гвардия — блед, тъмнокос мъж в солидна червена униформа.
Исозаки и Коняни наблюдаваха тази картина с разбиращи погледи. Всеки от тях бе получил покана за месата, но през последните векове беше станало традиция ръководителите на Търговския мир да почитат важните църковни церемонии като отсъстват… и като пращат само официалните си делегати. Двамата гледаха как кардинал Кеснонгле отслужва тази меса на Светия дух и видяха кардинал Камерленго като марионетка без никаква власт. Погледите им обходиха кардинал Лурдъсами, кардинал Мустафа и още пет-шест големи играчи на първите пейки.
Читать дальше