Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Преброителят започна да вика кардиналите според старшинството им. Кардинал Лурдъсами беше пръв. Той напусна трона си и се приближи до масата на преброителите пред олтара под погледа на ужасния Христос от фреската. Кардиналът коленичи пред олтара и преклони глава в безмълвна молитва. После се изправи и каза:

— Призовавам за свой съдник Христос, че давам гласа си за оногова, който смятам, че трябва да бъде избран. — Той тържествено остави сгънатата си бюлетина на сребърния поднос, сложен върху урната. После повдигна подноса и пусна бюлетината си в урната. Кардинал-дяконът кимна. Лурдъсами се поклони към олтара и се върна на трона си.

Великият инквизитор кардинал Мустафа величествено се приближи към олтара, за да пусне втория глас.

Мина повече от час, докато всички пуснат бюлетините си. Първият преброител разклати урната, за да ги разбърка. Вторият преброител ги преброи — включително шестте гласа, копирани от интерактивните холоси — и постави всяка бюлетина в друга урна. Броят им се равняваше на гласуващите кардинали от Конклава. Преброяването на гласовете продължи.

Първият преброител разгъна една от бюлетините, записа името от нея и я подаде на втория преброител, който направи същото и я предаде на третия и последен преброител. Този човек — както се оказа, кардинал Кеснонгле гласно произнесе името, преди да го отбележи.

Кардиналите на троновете си записваха името в бележници, раздадени им от преброителите. Накрая бележниците щяха да бъдат събрани и файловете им изтрити, така че да не остане нито следа от гласуването.

Преброяването продължаваше. Лурдъсами и всички останали присъстващи кардинали се вълнуваха само дали кардиналите, провалили акламирането, наистина ще вкарат в играта нечие друго име.

Когато прочиташе всяка бюлетина, последният преброител прокарваше игла през думата „eligo“ и пускаше листчето надолу по конеца. Когато всички бюлетини бяха прочетени, в двата края на нишката бяха завързани възли.

Победилият кандидат беше допуснат в параклиса. Застанал пред олтара по обикновено черно расо, мъжът излеждаше смирен и малко изтощен.

Кардинал-дяконът се изправи пред него и каза:

— Приемаш ли каноничния ти избор за първосвещеник?

— Приемам го — отвърна свещеникът. В този момент донесоха трон и го поставиха зад него. Кардинал-дяконът повдигна ръка и напевно произнесе:

— Приемайки каноничния ти избор, събралите се тук пред погледа на всемогъщия Бог те признават за епископ на Римската църква, за истински папа и за глава на епископската колегия. Нека Господ те напътства и ти даде цялата си и абсолютна власт над Църквата на Иисус Христос.

— Амин — пропя кардинал Лурдъсами и дръпна въжето, което спускаше балдахина над трона му. Всички осемдесет и три физически и трийсет и седемте холографски балдахини едновременно се спуснаха и само този на новия папа остана вдигнат. Свещеникът — вече първосвещеник — седна под папския балдахин.

— Какво име си избираш като папа? — попита Кардинал-дяконът.

— Избирам името Урбан Шестнайсети — отвърна седналият свещеник.

От троновете на кардиналите се разнесе шепот. Кардинал-дяконът протегна ръка и заедно с другите преброители изведе свещеника от параклиса. Ропотът и шепотът се усили.

Кардинал Мустафа се наведе навън от трона си и каза на Лурдъсами:

— Сигурно си мисли за Урбан Втори. Урбан Петнайсети е бил хленчещ дребен страхливец, живял през двайсет и девети век, които само четял детективски романи и пишел любовни писма на бившата си метреса.

— За Урбан Втори — замислено повтори Лурдъсами. — Да, разбира се.

Няколко минути по-късно преброителите се върнаха със свещеника — сега папата бе облечен в чисто бяло — бяло расо, бяло гиспеНо или шапчица, нагръден кръст и бял пояс. Когато новият папа даде първата си благословия, Лурдъсами падна на колене на каменния под на параклиса, както и всички останали истински и холографски кардинали.

После преброителите и присъстващите кардинали отидоха до пещта, за да изгорят вече завързаните с черен конец бюлетини и прибавиха достатъчно избелващо вещество, за да се уверят, че sfumata наистина ще е бял дим.

Кардиналите излязоха от Сикстинската капела и тръгнаха по древните алеи и коридори към „Св. Петър“, където кардинал-дяконът се качи сам на балкона, за да съобщи името на новия папа на очакващото множество.

Сред петстотинхилядното множество на и около площад „Св. Петър“ тази сутрин беше и отец-капитан Федерико де Соя. Само няколко часа по-рано го бяха освободили от фактическото му затворничество в дома на легионерите. По-късно следобед трябваше да се яви на космодрума на мирския флот, за да бъде откаран на новия си кораб. Докато минаваше през Ватикана, де Соя бе следван от тълпи — после беше погълнат от тях, — когато мъже, жени и деца се бяха стекли като огромна река към Площада.