Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Тишина! — извика Албедо и вдигна ръка като сгърчена лапа.

Холосът на кардинал Мустафа изкрещя, заби пръсти в гърдите си, претърколи се по решетката през окървавените крака на Енея и желязната звезда, през краката на един от клонингите, отново изкрещя и изчезна.

Кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди погледнаха към Албедо. Лицата им бяха безизразни.

— Съветник — тихо и почтително заговори външният министър, — мога ли аз да я разпитам за момент? Ако не успеем, правете с нея каквото поискате.

Албедо студено го изгледа, но след миг бутна Немес по рамото. Чудовището се отдалечи на три крачки и затвори огромната си уста.

Лурдъсами се пресегна към осакатената дясна ръка на Енея, сякаш за да я стисне. Холографските му пръсти като че ли потънаха в окървавената плът на любимата ми.

— Quod petis? — прошепна кардиналът и отдалечен на десет светлинни минути, крещящ и сгърчен в своя резервоар с висока гравитация, аз го разбрах чрез Енея: „Какво искаш?“

— Virtutes — промълви Енея. — Concede mihi virtutes, quibis indigeo, valeum impere.

И потънал в ярост и мъка, разплисквайки течности от резервоара си, с всяка секунда все повече отдалечаващ се от Енея, аз разбрах: „Сила. Да ми бъде дадена силата, която ми трябва, за да изпълня решението си.“

— Desiderium tuum grave est — прошепна кардинал Лурдъсами. „Желанието ти е сериозно.“ — Quod ultra quaeris? — „Какво още искаш?“

Енея премигна, за да изтръска с мигли кръвта от здравото си око и да може да вижда лицето на кардинала.

— Quaero togam pacem — с тих, но твърд глас отвърна тя.

„Искам мир.“

Съветник Албедо отново се засмя.

— Ваше високопреосвещенство — саркастично каза той. — мислите ли, че не зная латински? Лурдъсами погледна към сивия мъж.

— Точно обратното, съветник. Бях сигурен, че знаете. Тя почти се е пречупила, нали разбирате. Виждам го на лицето й. Но най-много се страхува от пламъците… а не от звяра, който насъсквате срещу й. Албедо му отправи скептичен поглед. — Дайте ми пет минути с пламъците, съветник — каза кардиналът. — Ако това не успее, пуснете звяра си. — Три минути — отсече съветникът и отстъпи назад до клонинга, който беше забил нокти в лицето на Енея. Лурдъсами също отстъпи няколко крачки.

— Дете — отново на хегемонийски английски произнесе той — страхувам се, че ще те боли много. — Външният министър махна с холографските си ръце и изпод решетката изригна огнен стълб, който опърли босите крака на Енея. Кожата й се запали, почерня и започна да се сбръчква. Стаята се изпълни със зловонието на изгоряла плът.

Енея изкрещя и се опита да се отскубне от скобите. Те не помръднаха. Основата на желязната греда, на която висеше, започна да се нажежава и прониза с болка голите й прасци и бедра. Усетих, че по кожата й плъзват мехури. Тя отново изкрещя.

Кардинал Лурдъсами махна с ръка и пламъците потънаха под решетката, блещукайки като синьо око на гладен хищник.

— Това е само, за да разбереш каква болка ще изпиташ — измърмори кардиналът. — А за нещастие, когато човек е сериозно обгорен, болката продължава дори след като плътта и нервите са безвъзвратно изгорели. Твърдят, че това е най-болезнената смърт.

Енея изскърца със зъби, за да не изкрещи. По бледите й гърди капеше кръв от разкъсаните й бузи… същите гърди, които бях милвал и целувал и до които бях заспивал. Затворен в резервоара си на милиони километри и готов да потъна в забравата на сомнията, аз крещях и беснеех.

Албедо стъпи върху решетката и каза на скъпата ми приятелка:

— Телепортирай се, за да избегнеш всичко това. Телепортирай се на кораба, който откарва Рол на сигурна смърт, и го освободи. Телепортирай се на кораба на Консула. Автохирургът ще те излекува. И дълго ще живееш с мъжа, когото обичаш. Иначе тук те очаква бавна и мъчителна смърт, също както Рол го очаква бавна и мъчителна смърт далеч от теб. Никога повече няма да го видиш. Никога няма да чуеш гласа му. Телепортирай се, Енея. Спаси се, Докато още имаш време. След минута този човек ще изгоРИ плътта на краката и ръцете ти, докато костите ти не почернеят. Но няма да те оставим да умреш. Ще пусна Немес да се нахрани с теб. Телепортирай се, Енея. Телепортирай се още сега.

— Енея — обади се кардинал Лурдъсами, — es igitur rarata? — „Готова ли си?“

— In nomine Humanitus, ego parata sum — отвърна тя впила здравото си око в очите на кардинала. „В името на човечеството — готова съм.“

Външният министър махна с ръка. Всички струи газ едновременно лумнаха. Пламъци обгърнаха любимата ми и киборга на Албедо.