Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Албедо отметна глава и се изсмя, показвайки съвършените си зъби. После разпери ръце и се обърна към трите човещки холоса.

— Това е невероятно представление — заяви той, без да престава да се смее. — Вие инсценирахте всичко това за разпита й… — съветникът махна с ръка, за да посочи килията, стъклото на тавана, желязната звезда, на която висеше Енея, — …а в крайна сметка момичето си играе със собствените ви умове. Пълни глупости. Но чудесно представление.

Кардинал Мустафа, кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди изключително внимателно гледаха към съветник Албедо, но холографските им пръсти докосваха холографските им гърди.

Холосът на Лурдъсами се изправи от невидимия си стол и се приближи до ръба на решетката. Холографската илюзия бе толкова съвършена, че Енея можеше да чуе тихото шумолене на кръста, който се люлееше на гърдите му, окачен на червен копринен шнур. В него беше преплетена златна нишка и шнурът завършваше с голям червен и златен кичур. Тя се съсредоточи върху люлеещия се кръст, за да не обръща внимание на болката в осакатените си ръце. Можеше да усети отровата, която бавно се разпространяваше в крайниците и тялото й като тумори и нематоди на растящ кръстоид. Енея се усмихна. Каквото й да й стореха, клетките на тялото и кръвта й никога нямаше да приемат кръстоида.

— Това е интересно, но не е важно, дете мое — измърмори кардинал Лурдъсами. — А това — той посочи с късите си, тлъсти пръсти към раните и голотата й, сякаш отвратен, — е изключително неприятно. — Холосът се наведе към нея и интелигентните му, малки свински очички се впиха в лицето й. — И съвсем излишно. Кажи на съветника каквото те пита.

Енея вдигна глава, за да срещне погледа на огромния мъж.

— Как става телепортирането без телепортатор ли?

Кардинал Лурдъсами облиза тънките си устни.

— Да, да.

Тя се усмихна.

— Просто е, Ваше високопреосвещенство. Единственото, което трябва да направите, е да минете няколко курса, да научите за научаването… на езика на мъртвите и на живите, как да чувате музиката на сферите… и после да приемете причастието на кръвта ми или кръвта на някой от последователите ми, който е пил от виното.

Лурдъсами отстъпи назад, сякаш зашлевен. Той вдигна кръста си и го протегна пред себе си като щит.

— Богохулство! — изрева кардиналът. — Jesus Christus est primogenitus mortuorum; ipsi gloria et imperioum in saecula saeculorum!

— Иисус Христос наистина е бил първият, роден от мъртвите — тихо отвърна Енея. Отразената светлина от кръста блестеше в здравото й око. — И вие би трябвало да го славите И да му се подчинявате, ако желаете. Но той никога не е искал човешките същества да се възкресяват от смъртта като лабораторни мишки по волята на мислещи машини…

— Немес — изръмжа съветник Албедо и този път никой не му възрази. Създанието Немес, което стоеше до стената, мина над решетката, протегна петсантиметровите си нокти и ги заби в лицето на Енея точно под очите й, като разкъса мускулите и оголи скулите на скъпата ми приятелка под силната светлина. Енея издаде дълъг, ужасен стон и се отпусна на звездата. Немес приближи лицето си и оголи малките си, остри зъби в широка усмивка. Дъхът й смърдеше на леш.

— Отхапи й носа и клепачите — нареди Албедо. — Бавно.

— Не! — извика Мустафа, скочи на крака, забърза напред и протегна ръце, за да спре клонинга. Холографските му длани минаха през съвсем реалната плът на Немес.

— Един момент — каза съветник Албедо и вдигна показалец. Създанието замръзна с отворена уста над очите на Енея.

— Това е чудовищно — възкликна великият инквизитор. — Каквото беше и отношението ви към мен. Албедо сви рамене.

— Беше решено, че се нуждаете от урок, Ваше високопреосвещенство.

Мустафа се тресеше от ярост.

— Наистина ли вярвате, че сте наши господари? Съветник Албедо въздъхна.

— Винаги сме били ваши господари. Вие сте тленна плът, заобикаляща мозъци на шимпанзе… бърборещи примати, разлагащи се още от момента на раждането си. Единствената ви роля във вселената е на акушери на по-висша форма на самосъзнание. На истински важна форма на живот.

— Техноцентърът… — с ужасно презрение каза кардинал Мустафа.

— Отдръпнете се — нареди съветник Албедо. — Иначе…

— Иначе какво? — засмя се великият инквизитор. — Ина-че ще ме измъчвате, както измъчвате тази заблудена жена ли? Или ще накарате чудовището си пак да ме убие? — Той размаха холографската си ръка през напрегнатото тяло на Немес, после през Албедо. Кардиналът продължи да се смее и се обърна към Енея. — Ти така или иначе си мъртва, дете. Кажи на това бездушно създание каквото иска и ние ще сложим край на страданията ти след секунди, без никаква…