Димитър Талев - Илинден

Ни един от селяните не се помръдна. Трябваше да отговорят на тая грозна заплаха. Пак дядо Павле Локвенец се реши:

— Защо тъй, с лошо, бей… глави искаш да вземаш. Ами и ние не сме веке сами. И за нас има кой да се погрижи. Ти ще разбереш, бей, умен човек си.

Беят не очакваше такива думи. И не знаеше какво да отговори веднага, а в това време селяните излизаха на пътя. Той викна подир тях:

— Комитите, а! С комитите ме плашите. Кажете им да дойдат, тука съм аз. Чакам ги, нихната майка гЯурска! До утре ще ви чакам, а после сам ще дойда, вашата майка…

Добра повика две по-стари жени, за да не се говори по селото, че била сама с турците, само със старата си свекърва. Тя повика двете жени и да готвят, да пекат баници за гостите й. И все приказваше:

— Отрова да им стане това ядене и пиене! У мене намериха да кондисат, сама жена, какво ще каже сега селото… Слугувайте им вие, мили стрини, да не им се меркам много пред очите на тия поганци. Да може да се скрия некъде съвсем, в земята да потъна. Какъв срам ми донесоха, проклетниците… Слугувайте им харно, той, беят, по една бела меджидия ще ви даде…

Слугуваха добре двете жени, ядоха и пиха сладко турците. След сития обед Селим бей изпрати другарите си да почиват в съседните две къщи, полегна и сам да подремне. Добра накара двете жени да измият съдовете, да приберат всяко нещо на мястото му и ги изпрати да си вървят.

— Пък довечера пак елате — каза им тя на вратника, очите й бяха пълни със сълзи. — Да не съм сама, а ще требва пак да сготвите нещо. Той, мръсникът, по една бела меджидия ще ви даде. А пък аз — проплака тя — ще се кача да се скрия на тавана…

Двете женички си отидоха, а Добра заключи свекървата и детето си в другата стая и не се качи да се скрие на тавана, но влезе при бея. Така бяха уговорили те с него. Тя го погали по косите и той, колкото беше дълъг и тънък, се протегна като смок на припек в сладката си следобедна дрямка. Колкото и да беше жадна за милувки, та беше заслепяла да мърсува с турчин пред очите на цялото село, Добра ето какво намери най-напред да каже:

— Знайш ли, бей, каква хубава даскаличка си имаме?

— От тебе ли по-хубава?

— Какво съм аз… щом съм веке раждала! А то младо, росно, в чаша да го изпиеш.

Ококори очи мръсният:

— Къде е тя, даскалицата?

— У Даме Скорнев живей.

— Аха, разгеле: и аз имам път нататък.

Излязла бе Добра да посрещне Велка Скорнев в гората, а той от ръцете и се изскубна, за да иде при учителката. Бяс се бе загнездил в сърцето на селянката и не й даваше мира. Още на другата сутрин тя се накити като за празник и се качи горе, в училището при Дона. И като да не беше същата — с такава злоба заговори селянката с младата учителка.

— Как се намери да дойдеш в нашето село — каза й тя, — по-добре земята да беше те погълнала! От ръцете ми го вземаш, но аз нема да ти го дам лесно. Охо, ти не ме познаваш! Ще те затрия!

Заканваше се Добра Лозанова, но не знаеше как ще затрие съперницата си, а само искаше да излее отровата си. Сега ето бея, като че ли сам дяволът й го пращаше.

Късно следобед Селим бей поведе тайфата си и се изкачи горе, у Даме Скорнев. Голям празник беше днес — Цветници, — та Скорневци си бяха в къщи, прибрал се бе от гората и Велко, а Дона беше в стаичката си. Те усетиха неканените гости едва когато двете вързани кучета почнаха да лаят и се дърпаха яростно на синджирите си. Излезе Велко да погледне.

— Турци! — върна се веднага той и се спусна към стаичката на учителката: — Доне!

Тя излезе, той я грабна за ръка и се затича към вратата, но беше вече късно. Турците се струпаха пред вратата.

— Искаш ли гости, Скорне? — изкриви уста беят, а очите му право в учителката.

— Ние сме тръгнали по работа — каза Велко и лицето му беше така бледо, че изглеждаше като зацапано с ръжда от мартенския слънчев загар по него.

— Е харно, харно — отвърна беят, — но и ти ми требваш, искам да те питам нещо. Ами пусни даскалицата бре! Я го гледай!

Дона сама изтегли ръката си от изстиналата ръка на Велко. После тя рече с твърд глас:

— С мене немате работа. Дръпнете се да излеза. Беят мазно се усмихна.

— Е-ее… Така ли се посрещат гости?

Той влезе в широката предна стая. След него и другарите му — останаха само двама вън, пред вратата. Той искаше да поиграе с жертвите си — не бързаше, за да не ги уплаши, докато ги хване по-здраво.

— Какво си се наежил ти? — обърна се той към Велко. — Вижда се, че си серт човек. Ти си вадил пиЩов срещу мои приятели в касабата. Знам аз, казаха ми. Я да видя пищова ти, покажи го!