Димитър Талев - Илинден

— Бива ли ме?

— Много добре. Да, един обикновен даскал…

— Чакай, ти още не си видел всичко. — Гоце сложи на главата си един по-приличен фес, посегна в ъгъла и взе оттам един голям чадър с крива дървена ръчка. Подпря се на него, позасука мустак. — Ето. Един скромен даскал, но който уважава себе си…

Борис се смееше от сърце.

— Чудесно!

— Тръгваме ли?

— Да. Всичко е готово.

— Заповедай тогава…

Борис Глаушев излезе, а Делчев се обърна, бръкна в джеба на жилетката си, извади оттам една лира, сложи я на една малка ниска масичка до стената. В малкото ходниче той се сбогува с тетка Неда и Дона, влезе в стаята, дето работеше шивачът, подаде му ръка; там бяха и две от по-малките деца на тетка Неда, погали ги по бледичките бузки.

Всички наизлязоха да го изпратят, дори и шивачът, който не се решаваше лесно да стане от мястото си край ниската шивашка маса.

Вече на улицата, като почукваше с грамадния си чадър по неравния калдъръм, Делчев каза на своя млад другар:

— Сиромашията ги е смазала… Беден народ сме ние. — И апостолът добави със сподавена въздишка: — Борисе, в свободна Македония не бива да има сиромашия.

Те вървяха по крайни, затулени улички и излязоха на края на града, тъкмо на пътя за селата по Железник. Тук имаше хан с механа и двамата даскали влязоха вътре. Механата беше празна. Показа се от една странична врата ханджията.

— Готово ли е кончето, стрико Петре? — попита Глаушев.

— Готово е, Глаушевче. — И ханджията се обърна към Делчев: — Ти ли ще пътуваш, ваша милост?

— Аз, стрико Петре — отговори Делчев. — Да беше ни дал по едно винце, а?

Не след дълго по улицата откъм града се зададе на ниско червеникаво конче с голям корем директорът Милан Трайков. Върху самара на коня бе преметнато пъстро веленце 63 63 Веленце — черга, малко килимче. , сложена бе също възглавничка и директорът седеше на коня си доста сигурно. Той беше дребен човек с големи, рошави, вече прошарени мустаки, лицето му беше навъсено под ниско нахлупен ален фес. Зад него на самара бяха преметнати кожени дисаги и беше вързана там горна дреха. На десетина стъпки след него яздеше също на кон едно заптие с пушка.

Директорът спря коня си точно пред хана; спря коня си и заптието зад него. Излязоха вън Делчев, с чадъра си, и Глаушев. Директорът втренчи поглед някак стреснат в Делчева, после се раздвижи, понечи да слезе от коня. Делчев бързо се приближи, подаде му ръка.

— Но защо слизате, господин Трайков? Добър ден! Веднага тръгваме… Ето и моят кон е готов.

Директорът пое ръката му, промърмори нещо смутен. Делчев дочу дори името си, но Трайков бързо се съвзе и влезе в ролята си.

— Да, господин Георгиев, тръгваме, време е, далеко е Дебрище. — Ето — извърна се той към заптието. — Меемед ага ще ни пази…

Делчев кимна към турчина и махна с ръка към феса си за поздрав:

— Добър път, Меемед ага… Тръгваме, а?

— Евалла, даскал… Тръгваме.

Ханджията бе извел коня на Делчев, също с веленце и възглавничка, с дисаги на самара. Делчев сложи нога на стремето и възседна пъргаво коня, сложи чадъра на колената си. После протегна ръка на Бориса и каза високо:

— Благодаря за гостоприемството, господин Глаушев! Ще ви чакам да ми дойдете на гости некога в моето село.

Какъв чуден човек беше апостолът! Борис Глаушев го гледаше с жадни, широко разтворени очи, да запомни завинаги неговия образ. Делчев го побутна с коляно: съвземи се! И викна на ханджията, подръпвайки юздата на коня си:

— Седи си со здраве, стрико Петре!… Хайде, конче, дий…

Тримата пътници се отправиха към Железник.

Тая сутрин младият учител Борис Глаушев бе влязъл много рано в учителската стая на училището. И все пак директорът Трайков беше вече там, на масата си. Глаушев започна направо, пък и нямаше време за губене — всеки миг можеше да влезе и друг някой от учителите:

— Господин Трайков, възложено ми е да ви съобщя, че Вътрешната революционна организация иска от вас еДНа услуга и разчита на вашия патриотизъм. — Директорът бавно се изправи с писалка в ръка. Глаушев продължи: — Един важен човек на Организацията днес требва да замине за Железник и вие требва да го улесните. Ще заминете по инспекторска обиколка и ще ви придружава новоназначеният учител Георгиев от Тетово. Ще уговорим, разбира се, всичко, което е нужно, до най-малката подробност, за да не се предизвика никакво подозрение.

Сега директорът кресна сърдито, но със сподавен глас:

— Кой е тоя Георгиев от Тетово?