Димитър Талев - Илинден

— Искам да стана учителка. Некъде по селата, то се знае.

— Вие сте храбро момиче — каза Делчев. — Къде искате да станете учителка? В кое село?

— Не знам. Където и да е най-сетне.

— Аз ще се опитам да ви помогна.

— Е, хайде, господине, и ти, Борисе, помогнете — завайка се Неда Крайчева. — Исках да дойда при баща ти, Борисе, да го помоля… Нели пуста сиромашия…

— Хайде, мамо, да излезем ние — подръпна я леко Дона.

Двамата мъже останаха сами.

— Тук ще ви е най-добре — каза Борис. — Бедни люде, тихи. Бащата като че ли не знае и да говори, по цел ден шие. Не исках да чукаме по други порти по това време. Но да вървя и аз, докато е още тъмно…

Щом остана сам, Делчев побърза да си легне. Той мушна под възглавницата двата си револвера и се сви в леглото с колена чак до брадата, за да поуспокои болките в стомаха си, но и сънят бързо го надви.

В малката къща на шивача беше тихо.

— Знайш ли? — изшушка в ухото на щерка си Неда Крайчева. — Това е некой от ония… комитите.

— Щом го доведе бате Борис, който и да е…

— Ето, ще те условят за учителка. Дона мълчаливо подигна рамена.

Раздени се и по-малките деца на шивача наскачаха от общото си легло. Дона и тетка Неда ги усмиряваха, да не дигат врява. Но техният необикновен гост спеше дълбоко — не бе спал цели две нощи. За него знаеха само те, майката и дъщерята. Спирко Крайчев, шивачът, нищо не попита.

Доста късно следващата нощ в малката къща на шивача Крайчев влязоха трима мъже. Те бяха Борис Глаушев, Никола Нешев и Йоан Сърчарот — двамата секретари и председателят на местния комитет. Въведе ги през тясното ходниче пак Дона Крайчева. Апостолът ги посрещна бодър — беше си починал добре, болките му бяха минали. Седнаха и четиримата, а в малката стаичка като че ли нямаше вече място за други люде. Окачена беше и тук черга на прозореца, за да не прониква вън светлината на ламбата. Йоан Сърчарот извади голяма мукавена табакера да си свие цигара и Нешев го побутна с коляно:

— Много често… Нали пуши вън. Ще се задушим тук — огЛеда той стаичката.

Делчев посегна към табакерата:

— Дай, бай Йоане, да си свием и ние по една, та да ни е по-леко.

Сви си цигара най-сетне и Нешев.

Тая среща беше уговорена още предната вечер.

— Казвайте сега — подкани Делчев. Йоан Сърчарот погледна Нешева, който дигна ръка да обърше очите си — от пушъка на цигарата си или от смущение пред апостола. Сърчарот тихо рече:

— Само не викай, моля ти се. Оттатък има други люде, а и улицата е близу. Прощавай, даскале, но…

Нешев го прекъсна със сърдит поглед. И започна:

— Снощи не беше удобно… бехме много хора… и такава е работата… — Той се изкашля, но се виждаше как задържаше гласа си: — В нашия град, господин Делчев, имаме едно големо зло, един много опасен човек. Кътърката му казват. Панту Кътърката. Бил е неколко години в Сърбия и се върна посърбен. Не работи нищо, но се вижда, че има пари. Опасен е и с парите си, не ги жали, и е много смел. Проповедва, че ние сме сърби, ходи между хората, има и роднини, успел е да привлече неколцина и се готви да отваря сръбско училище в Преспа. Това не е най-страшното, нема да отиде далече. Но той е и много опасен шпионин. Турците го пазят, а той прониква навсекъде и донася в хюкюмата каквото научи за Организацията или за отделни нейни хора. Не му липсва смелост, а има и свои хора, подкупва ги, некои от тех знаем, а други може и да не знаем. Опасен човек, много опасен!

— Всичко това е доказано, разбира се — каза Делчев.

— О — махна с ръка Сърчарот. — Доказано е.

— Без никакво съмнение, целият град знае — намръщи чело Нешев. — Ние направихме пълно разследване. Но има и нещо друго: говори се из града, че той, още преди да замине за Сърбия, извършил големо предателство. Говори сег че той предал Райко Кутрев, който..

— Знам за Кутрев — кимна живо Делчев.

— Да — продължи Нешев. — Убиха го турците. Говори се, че Кътърката го предал. Той предал и други две наши момчета. Едното умряло в затвора от изтезания. Говори се също, че Кътърката убил един тукашен тежък чорбаджия. По това време изчезнал от града, забегнал в Сърбия.

Настана късо мълчание. Делчев погледна Нешева, сетне Сърчарот и рече:

— Изглежда, много грехове тежат на душата на тоя човек. Ще го убиете.

Едва сега погледна той Бориса. Лицето на младия човек побледня още повече, колкото и да беше бледо. Той гледаше апостола втренчено и не беше уплашен или изненадан, но чакаше, търсеше с погледа си някакъв отговор. Делчев продължи: