Димитър Талев - Илинден

Като се изправи сега младият обущар, Делчев забеляза много смелост по лицето му, макар обущарят да гледаше встрани от смущение. Най-сетне Расков се обърна право към него и започна:

— Аз съм от един месец в комитета. Младите ме искат повече, но старите никак не ме искат. Говори се из града, че съм влязъл в комитета, понеже всички учители си правят обуща в нашата работилница. Аз казах: ако е само за това, веднага ще се откажа. Борис Глаушев ме убеди, че не е за това. Сега и които не искат да ме слушат, ще требва да чуят и моето мнение, И аз отговарям пред народа.

— Ти се за народа… — подхвърли му Илия Роглев.

— Да, за народа — не го и погледна Расков и продължи: — Това никой от нас да не забравя: за народа! А сега ще кажа аз какво мисля. Е добре, пари са нужни, а пари немаме. Народът ни е беден, затова немаме и ние пари в касата. А богатите пък, колкото са, те пък не дават пари. Ако е въпрос, кой е скъперник, кои стиска кесията си да не му я вземе некои, това са богатите в Преспа. Не бедните. Кесията на бедните е празна. Пари требва да се търсят от по-богатите и ако не дават, да се намери начин да им се вземат за общото благо, за нуждите на народното дело. Това е.

Той седна и пак изви глава някъде встрани. Роглев разкърши сърдито рамена и се заозърта с големите си очи да търси съчувствие:

— Нему се богатите му са трън в очите! Любен Расков скочи отново:

— Аз имам един братовчед, изкарва по три-четири гроша на ден, а има четири дребни деца. Слушайте сега: преди една седмица идва в къщи и ми шепне: „Ето половин лира от мене, дай я в народната каса.“ Направи си ти сметка сега, Илия Роглев, колко требва да дадеш, щом тоя сиромах дава половин лира. А влиза и в градската чета. Такива мъже правят народното дело. А ти, Роглев, кажи нещо за твоите върховисти.

Той пак седна, а Роглев промърмори нещо под носа си, не посмя да дигне глас. Обади се от мястото си и свещеникът с примирителен тон и с видимо желание да изпълни и той своята длъжност:

— Ние, братя, сме един народ и не бива да се делим на бедни и богати в народното ни дело. Враговете ни ще се радват и ще ни държат во вечно подчинение. Силни и победоносни ще бъдем, като сме в братска дружба…

Всички изслушаха мълчаливо късото слово на отеца. Които станаха да говорят след това или се обаждаха от местата си, повтаряха все същото, което вече се каза и спомена, но всеки го повтори по свой начин и със свои думи. Да бяха тук сами тия люде, би избухнала може би безкрайна разпра, както и при други техни общи срещи. Но сега те бяха по-въздържани. А Гоце Делчев не чу нищо ново и тук, в Преспа, както и по всички други многобройни села и градове, в които бе ходил по един път, по два пъти и по много пъти, по цяла Македония и по Одринско. Той слушаше мълчаливо някое време, но нямаше какво да слуша повече и навлезе бързо в общия разговор. Всички замълчаха един след друг и се ослушаха в неговия глас, а някои и се поразместиХа за да бъдат по-близу до него. Започна той, като подхвърли тук и там по някоя шега, и сетне отеднаж каза:

— Ние ще извоюваме свободата си само ако сме достойни за нея.

Той продължи да говори и разясни тия свои думи! Посочи примера с бедния Расков братовчед, който жертвувал залъка на децата си и своя живот за народната свобода. „Той не е вече роб — каза Делчев, — той е човек със свободен дух. Не е достоен за свобода, който не е готов да се жертвува за нея.“

После апостолът рече:

— В нашата борба ние требва да разчитаме за всичко на себе си, на своите собствени сили.

И разясни, че който оре сам нивата си, ще я най-добре разоре и сам ще прибере плода й. Апостолът продължи:

— Но не сме ли ние прекалено самонадеяни, като разчитаме толкова на своите сили? Не сме ли прекалено самонадеяни. Турция е голема държава, цела империя! но тя е прогнила държава, нема ред и закон в нея, многобройните народи, които я населяват, се надигат един след друг срещу насилията и грабежите на паши и бейове. Даже и сам турският народ страда и тегли от всекакви свои големци и грабители, та и той ще се дигне срещу тех. Ние можем да разчитаме на съчувствието помощта и на всички други народи по света, които също страдат и също се борят за свобода и правда. А каква помощ можем да очакваме от християнските държави около нас? Не можем да очакваме от тех никаква помощ и подкрепа. Не мислят за доброто на Македония князете и кралете около нас, техните генерали и министри, а се дебнат помежду си и острят зъби за плячка Те мечтаят за велика България, за велика Сърбия, за велика Гърция и попоглеждат лакомо към Македония! всеки гледа да надхитри другия, всеки се готви да заграби по-голем дел от нашата земя. Но какво ще правим ние сами срещу тех, как ще се спасим от техната алчност? Като разчитаме най-напред на своите собствени сили, за да не вкараме вълци в своята кошара; ние разчитаме също и на братската помощ на другите народи. Утрешният свет ще бъде свет на свободните народи, а между тех ще бъде и нашият народ, свободен и той като тех.