Димитър Талев - Илинден

— Човешкият живот е най-големо благо, но още по-големо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Ето, ценностите все пак требва да се степенуват.

— Да — кимна едва-едва Борис. — Жестока логика. А не може човек да не я приеме. Да: за свободата. Само за нея, за нищо друго.

Апостолът се обърна пак към другите двама мъже:

— Но когато човек дига секира, за да удари, ударът му требва да бъде точен и правилен. Ударът със секира е опасен и следата му остава неизлечима. Искам да кажа, че когато се отнема животът на един човек, то требва да бъде заслужено и оправдано.

Йоан Сърчарот продума колебливо:

— Това ще е първото убийство в Преспа… първото на тукашен човек, извършено от нас…

— И дано бъде последно — рече Гоце. — Това е наказанието за един доказан, непоправим шпионин и враг на народното дело: смърт. Но вие проучете добре за тоя човек. И дали не сте се опитали да го вразумите некак?

— Това казвам и аз — обади се веднага Сърчарот. — Да опитаме, да се срещне некой с него, да му се поговори. Поне да се махне от Преспа, да си иде пак в Сърбия или където ще.

— Ние го предупреждаваме неколко пъти — подигна бързо рамена Нешев, — а той ни псува, а и се заканва. И за Кутрев ето…

Борис Глаушев гледаше пред себе си умислен, с посърнало лице. И каза:

— За Кутрев само се говори. Това не е достатъчно. Аз искам да отида при него… при Кътърката.

— Ха! — тръсна глава Нешев. — За да научи мерзавецът, че и ти си в комитета… И каква полза, че ще отидеш? Да се подиграва с тебе.

Борис отвърна:

— Аз нема да дам съгласието си за убийството му, докато не отида да поговоря с него. Да чуя от него…

— Ти… — наежи се цял Нешев, но Делчев го прекъсна:

— Добре, Глаушев. Иди при тоя човек. Кажи, че са те изпратили некакви хора, заповедали са ти да отидеш при него. Но не забравяй: македонският народ заслужава по-голема милост, отколкото един предател. — После той попита: — Вие сами ли ги решавате тия неща?

Никола Нешев се изчерви — той често се изчервяваше, отде се намираше толкова кръв в него? — и все избягваше погледа на апостола.

— Сега… докато още не сме решили окончателно…знаем само ние и още единдвама от комитета.

Делчев рязко дигна ръка.

— Требва да знае целият комитет, да решава целият комитет и да носи отговорност, щом един път хората му са избрани. Нешев, своеволията са опасни, даже и когато изглеждат полезни.

Борис го гледаше с любопитство, погледна го и Йоан Сърчарот: апостолът бе познал — Нешев беше винаги склонен към своеволия. Сега Нешев се изчерви още повече и побърза да насочи разговора в друга посока. Той каза:

— Имаме ние в Преспа и друг един пакостник. Борис го погледна учуден, а Сърчарот намръщи вежди.

— Кой е той… какъв е? — попита Делчев.

— Милан Трайков. Директор е на тукашните училища — отговори Нешев и като че ли все беше готов да се скара с някого.

— Какво прави той? — попита Делчев.

— Той е върховист. Делчев каза:

— Ако той работи срещу Вътрешната организация, ако предателствува, ще обезвредите и него. Яне Сандански води сражения с върховистките чети по Пирина.

— Не, не, господин Делчев — поклати глава Йоан Сърчарот. — Той, директорът, не е толкова опасен. В Преспа върховизмът не вирей, имаме го само колкото за чешит. Те с Илия Роглев си гукат понекога за Фердинанда, но Илия си е повеке наш човек.

Нешев пак се сопна:

— Директорът е и училищен инспектор, ходи по селата и говори на селяните за България.

— Върховистите — каза Делчев — са послушници и слуги на българския княз и българските генерали, които искат да правят велика България. Върховистите са опасни за нашето народно дело наравно с всички други негови врагове. Те се опитват да разрушат народната ни организация, привличат над Македония съперниците си от другите балкански държави и подготвят зла участ за нашия народ. Ние се борим срещу тех с всички сили. Наистина, има и честни хора, заблудени хора между тех, а те пък страдат от повишена националистическа температура. Такъв е, изглежда, и вашият директор. На вашия директор ще требва да му се разхлади малко главата. И ако не поумнее… Инспектор ли е казахте?

— Да. Възложено му е от Екзархията да инспектира училищата по селата.

Гоце се замисли. После се обърна към Борис Глаушев:

— С него пък, Борисе, аз ще се позанимая.

На другия ден, малко преди обед, в двора на шивача Крайчев влезе един млад момък с късичка кожена престилка — изглежда, беше калфа в някой обущарски дюкян. На ръката си бе преметнал един тъмен мъжки костюм — носеше го за някаква поправка при шивача. Малко по-късно той излезе от ниската къща на Крайчев с празни ръце и се запъти към чаршията. А скоро след пладне в двора на тетка си Неда влезе Борис Глаушев. Посрещна го пак Дона. Той мина през тясното ходниче и в стаичката го посрещна сам Делчев, но сега апостолът беше облечен в доста приличен тъмен костюм, с чупната яка и широка връзка, с тесни, доста късички панталони, според тогавашната мода. Гоце стоеше срещу младия момък и присмехулна усмивка играеше на издутите му устни.