Димитър Талев - Илинден

Те бяха далечни братовчеди и се наричаха братя по между си, види се, по някогашен обичай в рода им. Сега се виждаше колко чужди бяха те всъщност един на друг и думата брат звучеше в разговора им студено и не на мястото си. Разделяше ги нещо непреодолимо и враждебно. Рашид бей продължи и гледаше братовчеда си с твърд, упорит поглед:

— Дойдох да ти се обадя. Време е, нали?

— Знам.

По сухото лице на Селим бей се дигна руменина, после хлътналите му бузи пак побледняха. Рашид бей като че ли наблюдаваше с любопитство тия промени по лицето на братовчеда си. Й чакаше. Той беше доста по-стар от Селим бея, беше дребен и почти гърбав, с хлътнала между рамената едра глава, седеше отпуснат и някак уморен на широкото кожено седло и леко се поклащаше при всяко движение на коня си. Очите му бяха изпъкнали, а много по-изпъкнала беше долната част на лицето му, с полуотворена уста и широка, тежка долна челюст. Селим бей сега беше към тридесет и пет годишен мъж, тънък и дълъг, та седеше на коня си с извити нагоре остри колена, с щръкнали назад остри лакти и цял изглеждаше извит и начупен, с дълъг врат и тясно лице. Той избягваше погледа на Рашид бей, неспокоен, смутен, но после изеднаж се наежи и дръпна ядно юздата на коня си, животното трепна и приклекна на задните си нозе, а дългата му опашка опря до земята.

— Време е, знам — повтори Селим бей остро. — Ти се боиш за парите си…

Рашид бей продължаваше да го гледа и каза:

— Боя се. Такъв борч, от комар, мъчно се плаща. Двеста лири.

— Да не ги забравя, а? Не съм ги забравил.

— Обеща за вършитба. Ето.

— Още не съм прибрал всичко. И на пазара ще трябва да изляза. Не мога да ти нарина от хармана двеста лири.

Рашид бей не сваляше очи от лицето му и сякаш не чуваше приказките му. В лявата си ръка той държеше тънка върбова пръчица с няколко продълговати листенЦа на края, погледна я изеднаж, сякаш сега я виждаше, и посочи с нея далеко напред:

— До ония двете дървета… хе там, погледни. Може там да преместим моята межда, ако искаш, за борча ти.

Селим бей цял се изви назад и после размаха дългата си ръка:

— Ами това е половината ми земя… дотам! За двеста лири.

— Докога ще те чакам още, Селим бей?

Наново пропълзя алена кръв по лицето на Селим бея и дори очите му се наляха с кръв, той измляска няколко пъти със сухи устни и каза бързо, едвам сдържайки гнева си:

— След петнайсет дни… след петнайсет дни ще Дойда, в Битоля и ще ти донеса парите. Двеста лири.

— Не се сърди, Селим бей. Дадох ти ги на вяра.

И ти каза: до вършитба. Сърди се на себе си, кардашъм.

Селим бей обърна лице встрани с наведени очи. Дългият копринен пискюл на феса му висеше някак смешно и целият той изглеждаше жалък в своето разкошно облекло, с множество златни и сребърни верижки и висулки по тесните му гърди, с два револвера и огромна кама в широкия му силяхлък от тънка жълта кожа. Рашид бей срещу него изглеждаше като пъдар с вехтото си облекло, просто и без никакви украшения. А беше може би най-богатият човек в целия Битолски вилает 54 54 Вилает — област. . Нямаше какво да говорят повече. Рашид бей посегна и плесна леко ата си по шията, да го обърне назад, и докато конят се обръщаше, каза с лице към Селим бея:

— Ще те чакам след петнайсет дни в Битоля. Аллах да те закриля, кардашъм.

Селим бей остана сам на междата и като че ли нищо не чу. Рашид бей не го покани в кулата си, както друг път, и глухият тропот от копитата на коня му бавно се отдалечаваше по една тясна пътека между засъхнали треви и трънаци. Колкото и да беше потиснат в унижението си, Селим бей забеляза как пазачът на Рашид бея оттатък подкара коня си да настигне своя господар. Селим бей ритна гневно ата си с железните стремена, дръпна юздата.

— Чакай ме… след петнайсет дни! — изръмжа той глухо и сам не знаеше в озлоблението си дали това беше обещание или закана, или пък подигравка.

Конят се завъртя уплашен, с широко разтворена уста и изблещени очи, завъртя се на другата страна, изправи се на задните си нозе, а беят дърпаше юздата, блъскаше корема му и животното, като не знаеше накъде да тръгне, започна да се връща назад. Там, на един-два разтега, край невисок бряг се синееха дълга редица шипки, къпини, трънки и бурени на бодливи валма, конят навлезе в тях със задните си нозе, но веднага се втурна пак напред, извъртял встрани задницата си. Откъм брега неочаквано се чу изплашен глас и се показа иззад трънаците млад дрипав циганин, над очите му беше натиснат ален кирлив фес без пискюл и под него се показваха дълги прави коси.