Роджър Зелазни: Господарят на светлината

Яма извади кесията и спокойно си сви цигара. Потъмнелите му пръсти се движеха ловко и пъргаво, сякаш свиреха по струните на невидим инструмент.

— Мисля, че не бива да оставаме повече от седмица, максимум — десет дни. Дано до тогава да му омръзнат разходките в гората.

Тя кимна.

— И после накъде?

— Към някое малко южно царство, където ще можем да се придвижваме необезпокоявани.

Той запали цигарата и пусна гъст облак дим.

— Имам по-добра идея — рече тя. — Сигурно не знаеш, че в качеството си на смъртна, аз се явявам стопанка на Двореца на Карма в Хайпур.

— Блудният дом, мадам?

Тя се намръщи.

— Така го наричат простаците и не смей същевременно да се обръщаш към мен с „мадам“, като че ли намекваш за нещо. Това е място за покой, удоволствия, святост и е доста доходно. Мисля, че там най-добре ще можем да скрием нашия питомец, докато се възстанови напълно. И ще можем на спокойствие да разработим бъдещите планове.

Яма се плесна възхитено по бедрото.

— Ай-яй-яй! Кой би се сетил да търси Буда, не къде да е, а в някой публичен дом. Чудесно! Великолепно! Напред към Хайпур, скъпа богиньо — към Хайпур и Дворецът на Любовта!

Тя се изправи и тропна с налъм по мозайката.

— Няма да позволя да обиждаш по такъв вулгарен начин моята обител!

Яма сведе поглед и с видима мъка прогони усмивката от лицето си. След това се изправи и се поклони.

— Моля за извинение, скъпа Ратри, но всичко това ме осени така неочаквано… — той преглътна и погледна встрани. Когато отново извърна поглед към нея, вече имаше съвсем сериозен вид… — че в първия момент не съумях да оценя скритите достойнства на тази идея. Сега обаче виждам колко мъдра е тя. Това несъмнено е идеалното укритие, то ще ни снабдява не само със средства — а което е по-важно — ще бъде източник за достоверна информация от търговците, войниците и духовниците. Подобни обители представляват неотменна част на всяко едно общество. Те създават на притежателя положение в обществото, придават му тежест. Да си Бог — това е една от най-старите професии в света. И напълно естествено е, след като сме изгубили едната възможност, да се опрем на другата — не по-малко древна традиция. Поздравявам те и ти благодаря за мъдростта и прозорливостта. Бъди уверена, че не ще изложа на риск начинанията на моя съконспиратор и съобщник. С нетърпение очаквам, час по-скоро да пристигнем там.

Тя се усмихна и отново седна.

— Приемам сладкодумните ти извинения, сине на змията. Пък и трудно е човек да ти се гневи. А сега, моля те, налей ми още малко чай.

Двамата се отпуснаха назад и засърбаха с наслада от ароматния чай. Яма пушеше. Някъде далеч на хоризонта се спусна черната завеса на задаващата се буря. Слънцето обаче продължаваше да грее над тях, макар да подухваше хладен ветрец.

— Видя ли пръстена, железния пръстен, който носи? — попита не след дълго Ратри.

— Да.

— Знаеш ли как се е сдобил с него?

— Не знам.

— Аз също. Но мисля, че трябва да разберем.

— Аха.

— Как да го сторим?

— Наредих на Так, в гората той е като у дома си. Дори в този момент е по следите му.

— Добре — кимна Ратри.

— Чух, — смени темата Яма, — че боговете все още от време на време посещават някои от най-забележителните дворци на Кама, обикновено под прикритие, но нерядко в цялото си могъщество. Вярно ли е това?

— Да. Само преди една година Бог Индра се появи в Хайпур. Преди три години посещение направи един фалшив Кришна. От цялото Небесно братство именно Кришна Неуморният предизвика в обслужващия персонал най-много страх. Остана близо месец, оргиите и разрушенията нямаха чет, имаше работа за всички лечители в околията. За малко да опустоши напълно избата и складовете с хранителни припаси. Но една нощ започна да свири на своята флейта и всички, които го чуха тутакси бяха готови да му простят поразиите. Ала и в тази нощ не слушахме истинската магия, защото на този свят има само един Кришна — черен, космат, със зачервени, налети с кръв очи. А този само танцуваше по масите, и музиката му, макар и приятна не беше божествена.

— И плати ли за причинената бъркотия с нещо друго, освен с песни?

Тя се разсмя.

— Стига, Яма. Да не си задаваме риторични въпроси.

Той духна към нея цигарен дим.

— Сурия, — рече Ратри като погледна в небето, — слънцето всеки миг ще се скрие зад облаците и Индра ще убие дракона. Задава се буря.

Сива пелена покри манастира. Вятърът се усили и по стените заплющяха първите капки дъжд. Като бисерни гирлянди, се спускаха от покрива на терасата блестящите капки.