Роджър Зелазни - Господарят на светлината

Так отвърна с поклон.

Ратри се засмя.

— Кажи ни, премъдри Так — защото може би прекалено дълго сме били богове и сме загубили способността си да гледаме като теб — как да се справим с проблема, та час по-скоро да го върнем сред хората?

Так се поклони последователно пред Яма и Ратри.

— Както вече предложи самият Яма — отвърна той. — Още днес, госпожо, го изведете на разходка в подножието на планината. А утре лично аз ще го заведа в гората, сред дърветата, тревите и цветята. И тогава ще видим.

— Така да бъде — отсече Яма. Така и направиха.

През следващите няколко седмици, отношението на Сам към споменатите разходки постепенно се менеше — отпърво едва забележимо нетърпение, сетне — сдържан ентусиазъм, докато накрая се превърна в нескрито желание. Предпочиташе да излиза сам, разходките ставаха все по-дълги и по-дълги, в началото — няколко часа всяка сутрин, после — по няколко часа сутрин и вечер, а накрая не се прибираше по цели дни. Една сутрин в края на третата седмица, Яма и Ратри седяха на верандата и беседваха.

— Това не ми харесва — каза Яма. — Не можем насила да му налагаме нашата компания, защото това може да го обиди. Но там, на открито е опасно, особено за новороден като него. Бих искал да знам, как прекарва свободното си време.

— С каквото и да се занимава — помага му да се възстанови по-бързо — отвърна Ратри като махна с ръка. — Вече не е така самовглъбен. Разговаря повече, дори жестикулира. С удоволствие пие от виното, което му носим. Апетитът му също се възвръща.

— Но ако, не дай си Боже, на пътя му се изпречи някой таен агент на Тримурти, считай че всички сме загубени.

Ратри замислено предъвкваше.

— Малко вероятно е да попадне на такъв, в наши времена и по тези места — каза тя. — Животните виждат в него невинно и беззащитно дете. Хората ще го помислят за отшелник. Демоните отдавна се боят от него, а освен това го уважават.

Но Яма поклати глава.

— Мадам, нещата не са толкова прости. Макар че разглобих цялата сложна машина и я скрих на стотина левги от тук, подобно масивно излъчване като онова, което предизвиках, не може да остане незабелязано. Рано или късно това място ще бъде посетено. Използвах защитни екрани и заглушаващи устройства, но за наблюдателното снабдено с необходимите детектори око тази област вероятно изглежда сякаш по нея е танцувал Огънят Всеизгарящ. Трябва час по-скоро да се преместим. Бих предпочел да останем тук, докато нашият питомец се възстанови напълно, но…

— А някакви природни сили не биха ли могли да предизвикат подобен феномен?

— Да, и то съвсем наблизо — именно затова в избора си за база се спрях на тази област — така че възможно е и да не последват никакви действия. Но все пак се съмнявам. До този момент, съгледвачите ми в селото не са докладвали за някаква необичайна активност. Но в деня, когато го върнах, някои твърдят, че са видели по гребена на бурята да се носи гръмотевичната колесница, преследвайки нещо в небесата или на земята. Доста далеч от тук станало това, но не мога да съм сигурен, че между двете събития няма никаква връзка.

— И все пак, колесницата не се е върнала.

— Или не сме я видели. Страхувам се…

— Щом е така, защо веднага не се махнем от тук. Знам, че твоите предчувствия рядко те лъжат. От всички Низвергнати, ти си запазил най-много сила. Лично аз с мъка успявам да задържа привлекателен външен вид за повече от няколко минути…

— Силите, които владея, — рече Яма, докато й наливаше чай — оцеляха, защото по природа са различни от твоите.

При тези думи той се усмихна, показвайки два реда блестящи равни зъби. Усмивката се простираше от белега на лявата буза чак до ъгълчеца на дясното око. Сякаш да постави точка, той намигна и продължи:

— Голяма част от силата ми е под формата на знания и даже Господарите на Карма не са в състояние да ми я отнемат. Почти при всички богове, могъществото се проявява посредством специфична физиология, от която те губят по малко при всяко превъплъщение в ново тяло. В процесът на припомнянето, умът постепенно изменя в една или друга степен новото тяло и по такъв начин позволява частичното възвръщане на мощта. Що се отнася до моята сила, тя се възвърна доста бързо и почти без никакви загуби. Но дори и да не бях успял да си възвърна силата, винаги бих могъл да използвам като оръжие моите знания — и те са могъщество.

Ратри бавно отпи.

— Какъвто и да е източникът, щом твоята сила ни съветва да се махнем от тук, смятам че трябва да го сторим незабавно. Кога тръгваме?