Роджър Зелазни: Господарят на светлината

Според трети, той приел нова идентичност и продължава да живее сред хората, да ги пази и да им помага в дни на смут и да не позволява на ония, които са на власт да подтискат простолюдието.

А има и такива, които са уверени, че птицата била посланик, но не на отвъдния свят, а на този и че посланието, което носела, не било предназначено за него, а за Бог Индра, владетелят на Гръмовержеца, който погледнал Смъртта в очите. Дотогава никой не бил виждал подобна птица, макар че, както станало известно по-късно, нейните родственици обитават източния континент, където дълго време Индра се сражавал с вещиците. И ако имало дори искрица разум в главата на птицата, тя би могла да носи от далечната страна зов за помощ. Не бива да се забравя, че Господарката Парвати, която била или негова жена, или може би майка, сестра, дъщеря, или пък от всичко по малко, избягала от Небесата, когато ги зърнали призрачните котки на Канибурхи за да живее сред същите тези вещици, които смятала за свои роднини. И ако наистина носела подобно послание тази птица, привържениците на легендата смятат, че Сам се е отправил към източния континент, за да я спаси от опасностите, на които е била изложена.

Такива са четирите версии за Сам и Червената Птица Която Възвестила Неговото Заминаване — така, както ги разказват моралисти, привърженици на мистицизма, социални реформатори и романтици. Ще се осмеля само да добавя, че всеки може да избере онази версия, която най-много му допада. Не бива обаче да забравя, че ако такива птици не обитават западния континент, те са наистина широко разпространени на източния.

Някъде след половин година Яма-Дхарма също напуснал Хайпур. Нищо особено не е известно за неговото заминаване, и болшинството смята, че информацията е напълно достатъчна. Своята дъщеря Мурга той оставил под попечителството на Ратри и Кубера и от нея израснала жена с поразителна красота. Може би той също е заминал на изток и нищо чудно да е прекосил океана. Защото в далечните места се разказва друга легенда, за това как някой облечен в червено се вдигнал срещу обединените сили на Седемте Господаря на Комлат в страната на вещиците.

Но огледайте се наоколо…

Смъртта и Живота са навсякъде и винаги, те започват и свършват, бързат и чакат, те са вътре и извън Сънят на Безименния, какъвто е светът, изгарящи слова в сансара, за да се роди може би нещо красиво.

А междувременно облечените в шафранови раса монаси продължават да медитират за Пътя на Светлината и всеки ден, момичето на име Мурга влиза в Храма, за да положи пред тъмния силует в светилището единственото, което той е съгласен да приеме — цветя.

© 1966 Роджър Зелазни

© 1993 Юлиян Стойнов, превод от английски

Roger Zelazny

Lord of Light, 1966

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ГОСПОДАРЯТ НА СВЕТЛИНАТА. 1993. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.3. Фантастичен роман. Превод: от англ. Юлиян СТОЙНОВ [Lord of Light, Roger ZELAZNY]. Печат: Абагар, Велико Търново. Формат: 21 см. С подв. Офс. изд. Тираж: 3 000 бр. Страници: 350. Цена: [Без сведение за цена].

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1470]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:39

Божествена триада в индийската митология, включваща Брама, Вишну и Шива — Б.пр.

В индийската митология — субективно психическо начало, „душа“ — Б.пр.

Превъплащение на божество в смъртно същество — (др.инд.) — Б.пр.

Богове от машини (лат.) — Б.пр.

Верига от прераждания от едно състояние в друго — (др.инд.) — Б.пр.

Световен период в индийската митология — Б.пр.

Най-старите свещени книги на Индия — Б.пр.

Пазители на четирите страни на света (ст.инд.) — Б.пр.

Друго название на учението буда — Б.пр.

Нимфи, куртизанки, танцьорки в рая — Б.пр.

Мъдреци на провидението (ст.инд.) — Б.пр.

Будиски сакрален символ, плосък модел на вселената — Б.пр.

Евангелие от Матея, Гл.5, 3-11