Роджър Зелазни - Да умреш в Италбар

В нощта, избрана още преди месеци, Малакар Майлс мина под лампата, която беше повредил през деня, и прекоси улица номер седем.

И трите луни на Бланчен още не бяха изгрели. Небето бе леко заоблачено, а няколкото видими звезди — малки и мъждукащи.

Майлс огледа улицата, вдиша глътка от пречистващия дробовете газ и тръгна. Беше облечен в черна дреха с джобове, закопчана отпред със статично поле. Докато пресичаше, провери дали има лесен достъп до страничните джобове. Тъй като беше боядисал цялото си тяло в черно преди три дни, бе почти невидим, както се движеше в сенките.

На върха на сградата срещу улица номер седем седеше Шинд, топка козина с размери шестдесет сантиметра, неподвижна и немигаща.

Преди да тръгне към служебен вход четири, Майлс намери трите ключови точки върху стената от дурилид и дезактивира алармените им системи, без да прекъсне веригата. Отварянето на вратата на вход четири му отне малко повече време, но след още петнадесет минути вече бе в сградата. Мракът беше пълен.

Майлс си сложи ръкавици, запали специалното си фенерче и тръгна. Минаваше по пътеките между еднакви контейнери с машини. През последните месеци бе тренирал разглобяването и сглобяването на съответните части на точно този тип машини.

— Един пазач човек лишава пред сградата .

— Благодаря, Шинд .

След известно време:

— Завива по улицата, по която вие минахте .

— Кажи ми, ако направи нещо необичайно .

— Той просто върви, осветява с фенерче тъмните места .

— Кажи ми, ако спре на някое от местата, където аз спирах, преди да вляза .

— Отмина първото .

— Добре .

— Отмина второто .

— Чудесно .

Малакар отвори един контейнер и извади елемент с размерите на два юмрука.

— Спря до входа. Проверява вратата .

Майлс започна да инсталира подобен на вид елемент, който беше донесъл със себе си, и спираше само за да вдиша от аерозола.

— Сега се отдалечава .

— Хубаво .

Приключил с инсталирането, той постави на място капака на контейнера.

— Съобщи ми, когато изчезне от погледа ти.

— Добре .

Той се върна до служебен вход четири.

— Отиде си .

Тогава Малакар Майлс излезе, като спираше само на ключовите места, за да отстрани всички следи от посещението си.

След три преки застана на едно кръстовище и се огледа във всички посоки. Внезапен червен блясък в небето сигнализира за пристигането на още един транспортен кораб. Не можеше да продължи повече.

Бланчен не бе обикновен свят. Докато Майлс оставаше в границите на комплекса от дванадесет на дванадесет пресечки и не задействаше случайно алармата на някоя от дурилидовите сгради без прозорци, опасността да бъде открит беше сравнително малка. Но във всеки комплекс имаше няколко живи пазачи, а освен това патрули от роботи охраняваха по-голямата зона. Затова той се придържаше към сенките. Доколкото можеше, избягваше светлините на сградите, светлини, които насочваха ниските нощни полети и служеха за ориентир на пазачите.

Тъй като не забеляза нищо на кръстовището, влезе отново в комплекса и потърси мястото на срещата.

— Отдясно на Вас. Една пряка встрани и две пред вас. Механична кола. Завива. Върви надясно.

— Благодаря .

Тръгна надясно и взе да брои наум завоите, които прави.

— Колата вече отмина .

— Добре .

За да се скрие от един пазач, той се върна една пряка назад, зави, за да отиде на предишното си място, и продължи още три пресечки. Замръзна, когато чу шум на прелитаща кола.

— Къде е?

— Не мърдайте. Не могат да ви видят.

— Какво е това?

— Малък скимър. Идва бързо от север. Намали. Сега виси над улицата, където вие действахте.

— О, Господи!

— Спуска се .

Малакар погледна часовника на лявата си китка и потисна един стон. Опипа през дрехата издутините на различните оръжия, които носеше.

— Кацна .

Той чакаше.

След известно време:

— Двама мъже излязоха от колата. Изглежда, са единствените пътници. Един пазач идва да ги посрещне.

— Откъде дойде? Нали не от сградата?

— Не. От отсрещната улица. Сякаш ги очакваше. Сега говорят. Сега пазачът свива рамене.

Малакар усети биенето на сърцето си и опита да контролира дишането си, за да не поема прекалено много от необичайния въздух на Бланчен. Вдиша още от аерозола. Тръгна, когато два транспортни кораба прорязаха небето един след друг — единият на югоизток, другият на запад.