Стивън Кинг - Бягащият човек

Втората кола се движеше също толкова бързо и Ричърдс стреля четири пъти, докато улучи гумата. Два куршума разораха пясъка до него. Колата изви в облак от прах, преобърна се и се затъркаля, ръсейки метал и стъкло зад себе си.

Ричърдс се изправи на крака, погледна надолу и видя как ризата му бавно потъмнява отстрани точно над колана. Заподскача обратно към колата на Уилямс и се хвърли по лице на земята, когато полицейският автомобил избухна и го засипа с шрапнелите си. Ричърдс отново се изправи. Дишаше тежко, а от устата му излизаха странни скимтящи звуци. Хълбокът му започваше бавно и болезнено да пулсира.

Тя би могла да избяга, но не се беше опитала. Гледаше втренчено горящата полицейска кола на пътя. Когато Ричърдс влезе, тя се сви и се отдръпна от него.

— Вие ги убихте. Вие убихте тези хора.

— Те се опитаха да убият мен. И теб също. Карай. Бързо.

— ТЕ НЕ ИСКАХА ДА МЕ УБИВАТ!

— Карай!

Жената потегли. Маската на заможната домакиня, излизаща на пазар, сега висеше, разкъсана и парцалива. Под нея се бе показало нещо от пещерата, нещо с изкривени устни и проблясващи очи. Може би винаги е било там.

Изминаха около пет мили и стигнаха до някакъв крайпътен магазин с компресорна станция.

— Отбий — каза Ричърдс.

…междинно отчитане — минус 041…

— Излез.

— Не.

Притисна пистолета до дясната й гърда и тя прохленчи:

— Недейте. Моля ви.

— Съжалявам. Но няма за кога да си играеш на примадона. Излез.

Тя излезе и Ричърдс се измъкна след нея.

— Дай да се облегна на теб.

Обви с ръка раменете й и посочи с пистолета телефонната кабина до машината за лед. Тръгнаха към нея, препъвайки се, като гротескна двойка във водевил. Ричърдс подскачаше на здравия си крак. Беше изтощен. В съзнанието си отново виждаше разбиващите се коли, полетялото като торпедо тяло, експлозията. Сцените непрекъснато се повтаряха като записани на безкрайна лента.

Собственикът, стар човек с побеляла коса и мършави крака, скрити от мръсна престилка, излезе и ги загледа с разтревожен поглед.

— Ей, не ви искам тук. — Говореше кротко. — Имам семейство. Върнете се на пътя. Моля ви, не искам неприятности.

— Влизай вътре, татенце — каза Ричърдс.

Мъжът тръгна.

Ричърдс се пъхна, залитайки, в кабината и пусна петдесет цента в процепа на автомата. Дишаше през устата. Хвана пистолета и слушалката с една ръка, а с другата натисна «нула».

— Коя е централата, телефонист?

— Роклънд, сър.

— Свържете ме с местния телевизионен център, ако обичате.

— Можете да го наберете сам, сър. Номерът е…

— Вие го наберете.

— Искате ли…

— Просто го наберете!

— Да, сър — отвърна той спокойно.

Нещо изпращя и изписука в ухото на Ричърдс. Кръвта беше оцветила ризата му в мръснолилав цвят. Опита се да не гледа натам — прилошаваше му.

— Телевизионен център Рокланд — произнесе един глас. — Номер 6943.

— Говори Бенджамин Ричърдс.

Паузата беше дълга. А после:

— Виж, приятел, обичам майтапите колкото и колегата ми, но това дежурство беше дълго и теж…

— Млъквай. След десет минути ще получите потвърждение отвън. Можете да го получите и сега, ако имате радио на честотите на полицията.

— Аз… един момент — от другата страна се чу изтропването на пуснатата слушалка и някакъв слаб виещ звук. Когато гласът отново заговори, той беше станал твърд и делови, едва-едва се чувстваше прикритата възбуда.

— Къде си, приятел? Половината ченгета от Източен Мейн току-що преминаха през Рокланд… Карали са със сто и десет.

Ричърдс изви врата си, за да види табелата на магазина.

— Мястото се нарича «Джили — крайградски магазин и компресорна станция», знаеш ли го?

— Да. Сега…

— Сега ме слушай. Не се обадих, за да ти разказвам живота си. Изпрати фотографи. Бързо. А разговора излъчи веднага. С предимство. Имам заложница. Името й е Амелия Уилямс. От… — той я погледна.

— Фалмът.

— От Фалмът. Искам чист път или ще я убия.

— Господи, надушвам Пулицър!

— Ами! Насрал си се в гащите, това надушваш — на Ричърдс започваше да му се вие свят. — Искам всички да знаят, че не съм сам. И щатските ченгета да разберат, че всички знаят. Трима от тях се опитаха да ни убият.

— Какво стана с ченгетата?

— Аз ги убих.

— И тримата? По дяволите! — Гласът, отдалечен от телефона, изкрещя: — Дики, включвай националната!

— Ще я убия, ако стрелят — каза Ричърдс, като едновременно се опитваше да звучи убедено и си припомняше старите гангстерски филми, които бе гледал като дете. — Ако искат да спасят момичето, по-добре да не ми пречат.