Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

П.П. Не трябваше да те угощавам с тази история, но да знаеш, мисля, че ароматът на кафето е прекалено силен и че шоколадът ми харесва много повече млечен, отколкото тъмен.

Пуснаха ме навън да изпълня рецептата на майка ми в аптеката. Д-р Бейли й предписа по-силни успокоителни. После надраска нещо на талона си с бланки и рече:

— Ето и малко антидепресанти.

Майка ми отговори:

— Единственият антидепресант, който искам, е мъжът ми да се прибере вкъщи.

— Такъв още няма на пазара — отсече д-р Бейли, слизайки вече по стълбите, запътил се към игрището за голф.

Отидох в аптеката, където бях ходила предната вечер. Там не само бяха мили към мен, но и беше най-близко. Вратата изскърца и някой каза:

— Здравейте отново.

Беше същият човек, който ми бе спасил живота в сряда през нощта.

— Здравейте.

Подадох му рецептата. Той й хвърли един поглед и цъкна състрадателно.

— Седнете, моля.

Когато изчезна зад тъмната преграда, за да донесе мамините хапчета за щастие, забелязах, че имат всякакви хубави неща, които ми липсваха по време на състрадателното ми препускане в сряда през нощта.

Не само обичайния аптекарски набор от болкоуспокоителни и сиропи за кашлица, но и голямо разнообразие от кремове за лице и, най-странното — лакове за нокти. Ето какво чувствам към лака за нокти…

Някои от любимите ми неща

Любим предмет № 2

Ноктите ми: свидетелство за достоверност

През целия си живот съм мразила ръцете си. По принцип имам къси крайници и това личи най-много в пръстите ми. Но преди около шест месеца, по нареждане на Сюзан, започнах да си „правя“ ноктите. Което означаваше да ги оставям дълги и да ги заздравявам с всевъзможни козметични чудесии. Но най-хубавото е, че те не изглеждат фалшиви. На вид са чудесни нокти, с прекрасна дължина, оцветени в приятен цвят. (Мразя ужасното вещерско яркочервено.)

Когато ноктите ми са направени, ставам различна. По-енергична съм, жестикулирам повече, повече ме бива да драскам. Мога да демонстрирам нетърпение, като потропвам по масата, и да сигнализирам края на някоя среща с няколко подбрани почуквания.

Сега изцяло завися от дългите си нокти. Без тях съм като Самсон без буйните си коси, чувствам се гола и безсилна. Вече не се смея, когато подиграват някое момиче, за което счупването на нокът е цяло бедствие, защото счупеният нокът за мен е като криптонитът за Супермен. (В едноименния филм, когато Супермен се приближи до кристал от криптонит, губи силата си. — Б. пр.)

За първи път през живота си бях започнала да си купувам лак за нокти. Все се чувствах някак си изостанала в това отношение, но компенсирах изпуснатото време и сега имам какви ли не. Матови, перлени, в цвят металик, със звездички и млечнобели.

Единственият проблем е, че когато нещата се объркат в работата ми, вече не мога да си хапя ноктите като преди. Май трябва да си набавя фалшиви за тази цел, както някои смучат фалшиви цигари, когато се отказват от пушенето. Или пък да взема да пропуша.

Когато човекът се появи отново с хапчетата, носещи нирвана, си бях избрала лак за нокти: с млечнобежов цвят, като януарско небе, който изглежда ужасно на самото януарско небе, но странно наистина, като лак за нокти е много шик.

— Това е чудесен жизнерадостен нюанс — каза той.

Стори ми се странна забележка за мъж. Особено имайки предвид, че не беше вярно.

Но когато започна да чете указанието: „Взимайте антидепресантите веднъж дневно, ако пропуснете някой ден, не удвоявайте дозата на следващия, продължавайте с обичайната. Взимайте успокоителните само в краен случай, към тях лесно се привиква“, си припомних, че в сряда вечерта беше помислил, че илачите са за мен. Очевидно все още се заблуждаваше и не ми идваше на ум как точно да му кажа, че са за майка ми.

— Ами благодаря.

— Пазете се — провикна се той след мен.

Като се върнах у майка ми, безпокойството ми започна да расте. Чувствах нужда да си отида у дома. Трябваше:

а) да си изпера дрехите;

б) да изхвърля кофата с боклука;

в) да си платя сметките;

г) да наглася видеото да ми запише „Обичаш 1988“.

Освен това във външния свят трябваше:

д) да купя подарък за рождения ден на Коуди;

е) да си взема чорапогащи фантазе за сватбата на Давиния (трябваше да се маскирам като гостенка, въпреки че работех за нея). (Наистина би трябвало да получавам пари за дрехи, защото се налага да си купувам прекалено много финтифлюшки заради работата ми. Шапки, рокли за коктейл и какво ли не.)