Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Баща ми хукна подире ми и занарежда:

— Джема, остави я на мира. Тя не е виновна.

После измърмори:

— Съжалявам, скъпа.

Напълно изцедена, влязох вътре и, Сюзан, знаеш ли какво ми беше в главата? Мислех си: направила си е руси кичури, косата й изглежда по-добре от моята.

Татко остана още само около пет минути и точно когато тръгваше, извади четири прототипа на блокчетата тирамису от (чак ми е трудно да го напиша) джоба на кафявата си велурена жилетка. За момент почти се трогнах — поне искаше да ни зарадва с шоколад — когато каза:

— Искам да знам какви са ви впечатленията, особено ако мислите, че ароматът на кафе е прекалено силен.

Хвърлих едното блокче по него, то го улучи по бакенбарда, и креснах:

— Сам си прави тъпия маркетинг — но мама беше стиснала своето като спасителна сламка.

В следващия момент пак останахме сами с нея, онемели, със зяпнали уста.

Именно тогава изпаднах в шок; нищо не ми изглеждаше истинско. Сякаш бушоните ми изгърмяха.

Как стана всичко? Но знаеш ли какво? Наред с другите чувства, беше останало място и за смущение. Това е лошо, нали? Но, Исусе, непоносима ми беше мисълта, че баща ми палува с жена на моята възраст. Достатъчно зле е да си мислиш, че родителите ти правят секс. Но с други хора…

Помниш ли, когато баща ти се ожени за Каръл? И как мисълта, че го „правят“, беше толкова ужасяваща, та решихме, че са заедно само за да си правят компания? Само да можех да убедя себе си, че и сега случаят е такъв!

И какво да очакваме от кичурестата Колет с твърдото лице? А баща ми носеше велурена жилетка. Велурена, мили Боже.

Ах! Само като си ги представя.

— След всичко, което направих за него — каза мама. — И да ме остави в годините на залеза ми. Къде сбърках?

Знаеш ли какво, винаги съм се страхувала да имам деца, защото чувствах, че няма да издържа да гледам разбитите им юношески сърца. И в най-лошите си кошмари не съм допускала, че ще ми се наложи да го преживея с майка ми.

Знаеш я каква е — прекрасна съпруга, винаги готвеща прекрасни ястия, поддържаща къщата в идеално състояние, никога не се сърдеше на татко, като се отнесе на тема шоколадчета. Запази фигурата си през менопаузата. Дори и нея понесе със самоувереност; никога не я спипаха в универсален магазин с неплатена консерва сардини в чантата. (Защо ли все избират консерва сардини?)

Ще ти кажа нещо, това много ме ожесточи срещу мъжете. Какъв е смисълът? Отдаваш им живота си, готвиш до посиняване, гладуваш, докато получиш остеопороза, и за какво? За да те зарежат тъкмо когато започваш окончателния си преход към старостта заради любителки на велурени жилетки с руси кичури.

— Той не те заслужаваше — казах аз.

Тя доби ядосан вид и отвърна:

— Говориш за баща си.

Какво се очакваше да кажа? Че морето е пълно с риба? Че ще срещне някой друг? Майка ми е на шестдесет и две, пухкава и мила, прилича на баба.

Ако имаш възможност, звънни ми у мама. Ужасява се да остане сама, така че ще остана тук за известно време, поне докато той не дойде на себе си и се прибере вкъщи.

С обич:

Джема

П.П. Не, няма да се сърдя, ако не си намерила валиум. И ром с кола е добър заместител. Правилно си постъпила.

Майка ми ме пусна да изляза и да си взема чисти дрехи от моя апартамент, който е на петнадесет минути път с кола.

— Ако не си дойдеш до четиридесет минути, ще започна да се страхувам — зарече се тя.

В такива моменти мразя факта, че съм единствено дете. Майка ми е имала два аборта — един преди да ме роди и един след това — и никакви люлеещи се кончета и велосипедчета с три колелца не ми компенсираха липсата на братчета и сестричета.

Докато карах, се сетих за Колет и кичурите й. Най-големият шок беше, че тя е на почти същата възраст като мен; значеше ли това, че татко е заглеждал приятелките ми? Не беше имал любовни връзки или флиртове — довчера идеята щеше да ми се види смехотворна — и съвсем неочаквано го погледнах с други очи. Като си припомня, винаги е бил любезен с приятелките ми, черпеше ги с шоколад, когато идваха, но така ги подканваше да споделят атмосферата на къщата. И когато прекрачих края на юношеството си и станах на двадесет и няколко, той беше таткото, който излизаше в два сутринта с палто върху пижамата, за да ме прибере от някой клуб в града. Отношенията ни се поохладиха и чашата преля, когато Сюзан отвори прозореца си и повърна половин бутилка кайсиева ракия от външната страна на вратата на колата. Татко не разбра до другата сутрин, когато, подрънквайки с ключовете за колата, запътил се да поиграе голф, откри, че по едната му врата има засъхнал драйф. Но вместо да побеснее и да се развика като господин Бийрс, когато Сюзан повърна в лехата му с цветя („Да кажеш на тази хлапачка да дойде и да си почисти! Не трябва да пие, още е малка и не може да носи!“ И така нататък, и така нататък…) татко само рече: