Марша Кенъм - Кръв от рози

— Позволих си да ви я отнема — обясни графът, който внезапно заговори на съвършен английски без ни най-малък акцент. — За разлика от нашия приятел там долу аз отдавна знам, че не бива да подценявам талантите ви.

— Вие също развивате нови таланти, както виждам.

— Получих комплимент от Тъмния Камерън? Чувствам се безкрайно поласкан.

— Кой сте вие, по дяволите? И за какво беше целият този маскарад?

— Максарад е точният израз! Беше ми казано, че трябва да бъда по-хитър от лисица, за да ви заблудя, а граф Джовани Фандучи винаги е била любимата ми роля.

— Значи имате и други?

— Хамелеонът трябва да слее цвета си със съответната обстановка и вие много добре знаете това, мосю Монтгомъри!

При това обръщение в мозъка на Алекс удари още една предупредителна камбана. Той огледа внимателно мъжа насреща си, който днес по изключение не носеше перука. Къдравата светлокестенява коса, пронизана от сребърни нишки, и сините очи му се сториха някак познати… Мосю Монтгомъри, бе казал графът… Случайност или изходна точка?

Естествено, че изходна точка! — прозвуча в главата му гласът на Алуин. — По дяволите, десетки пъти съм те предупреждавал, че прие съобщението толкова леко. А сега е твърде късно…

По гърба на Алекс пробяга ледена тръпка. Французинът! Алуин още преди месеци го бе предупредил, че херцог Арджил е платил на наемен убиец… Но това беше невъзможно! Двамата с Фандучи бяха преживели толкова неща заедно!

— Досега имахте поне десетина възможности да ме убиете — заговори накрая Алекс. — Защо чакахте досега?

Французинът се усмихна.

— Добър въпрос, мосю. И аз съм си го задавал често.

— И намерихте ли отговора?

— Да, мосю. Знаете ли, в моята професия човек трябва да избягва приятелствата. Винаги съм се гордял, че не завързвам сериозни връзки — с едно-единствено голямо изключение… на една прекрасна жена, която много обичах…

Алекс слушаше с половин ухо. Беше твърде слаб, за да нападне убиеца. А и не се интересуваше особено от словоизлиянията му.

— И какво сега, Фандучи — или както и да се казвате?

— Сен Клод, Жак Сен Клод.

Графът наблюдаваше внимателно лицето на Камерън, но явно името му беше непознато.

— Значи на света все пак са останали няколко тайни — промърмори Сен Клод.

— Опасявам се, че не мога да следя хода на мислите ви.

— Не е и нужно. Трябва само да ме изслушате. — Графът втренчи поглед в пръстите си, които бе изцапал с кръв при слагането на превръзката. — Вие имате прекрасна съпруга. Странно, че приликата не ми направи впечатление веднага… А може би все пак съм я забелязал, но съм я прогонил от съзнанието си, за да не отварям старите рани. — Както ви казах, някога бях силно влюбен в една красива и темпераментна млада дама. Тя разпали в мен страст, която не съм преживявал нито преди, нито след това. За съжаление известни обстоятелства ни разделиха… Тя се върна в своя свят, аз в моя.

— Сен Клод…

Французинът вдигна ръка.

— Моля, не ме прекъсвайте. И без това ми е трудно да ви обясня. Преди час мъглата пред очите ми се разнесе. Това стана, когато жена ви случайно спомена едно име — име, което си шепна всяка вечер преди заспиване и всяка сутрин след събуждане.

— Катрин? Къде е тя?

— Бъдете спокоен, жена ви е на сигурно място. Оставих я малко по-навътре в гората и сега ми е много сърдита, защото й бях обещал да ми помага при спасяването ви. Невероятна млада дама! Бащината ми гордост не знае граници. Освен това трябва да кажа, че вие сте идеалният съпруг за нея!

Алекс го зяпна с отворена уста, но бързо се сети, че Катрин му беше разказала за изповедта на майка си: сър Алфред Ашброк не беше баща нито на Дамиен, нито на нея.

И това ако не беше ирония на съдбата! Уличният разбойник си беше сменил професията и се беше върнал в Англия като наемен убиец, за да отстрани съпруга на дъщеря си, за чието съществуване изобщо не подозираше!

— Всемогъщи боже… — промърмори Алекс. — Катрин знае ли, че вие сте баща й?

— Катрин? — Сен Клод направи опит да се усмихне. — Не, това е тайна, която трябва да остане между мен и вас.

— Но тя вече знае, че Ашброк не й е баща. По дяволите, човече, тя ви обича! Заслужава да узнае истината.

— Не! — Сен Клод демонстративно извади пистолета от колана си. — Ако не ми дадете честната си дума да запазите мълчание, ще се принудя да ви убия и да взема доброто възнаграждение.

— Но…

— Трагичната смърт на сина ми ще ме мъчи до края на дните ми. Моля ви, Александър, спестете ми мъката да ви убия.