Марша Кенъм - Кръв от рози

Алекс беше втренчил поглед в догарящата пура.

— Това ли е всичко, което искате, майоре? Направи ми впечатление, че досега не споменахте моето име. Това трябва ли да означава, че съм свободен да върша, каквото си искам?

Очите на Гарнър светеха със студен блясък.

— Това означава, че бихте могли да спечелите свободата си.

— И как, ако смея да попитам?

— Като разрешим личните си различия в открит двубой — само двамата, този път без намесата на ангел отмъстител.

— И без куршуми в гърба, ако случайно се окаже, че губещият сте вие?

Хамилтън стисна устни.

— Онзи човек действа срещу изричната ми заповед. Аз смятах да се разправя лично с вас и сега го искам. Можете дори да определите мястото и времето, за да се чувствате по-сигурен.

— Ами ако откажа?

— Това ще ми докаже, че сте страхливец и самохвалко. Всъщност аз съм убеден в това от месеци, но явно жена ви не го е разбрала и до днес.

Алекс е мъка запази самообладание.

— Нима сте виждали Катрин?

— А вие не сте, нали? — ухили се доволно Гарнър. — Май трябваше да я пазите по-добре, драги мой!

Той се извърна и вдигна ръка. Със задоволство установи как черните очи на Камерън се разшириха, как кръвта се отдръпна от лицето му, когато между дърветата се показаха двама Кембълови, мъкнейки със себе си фигура със запушена уста и вързани ръце.

Катрин видя Алекс и се опита да се откъсне, но пазачите я задържаха. Без да иска, Алекс направи крачка напред и ръката му сама посегна към меча, но той се овладя веднага, защото драгуните вдигнаха пушките си — заплаха, която моментално беше повторена от Камерънови.

— Не! — изкрещя Алекс. Не можеше да рискува стрелба, докато Катрин беше във властта на Кембълови.

Гарнър демонстративно погледна пушките на своите хора, после готовите за стрелба шотландци.

— Бих казал, че сме наравно — с изключение на едно мъничко предимство на моя страна. — Той посочи небрежно към Катрин.

— Ако дори косъм е паднал от главата й, майоре, ще изтръгна сърцето от гърдите ви с голи ръце, кълна ви се!

Гарнър усмихнато поклати глава.

— Не би трябвало да ме заплашвате, Камерън. Трябва само да щракна с пръсти, и тя ще е мъртва!

— Ако го направите, хората ви няма да имат време дори да си поемат дъх — процеди през зъби Алекс и хвърли пурата си на земята. В следващата секунда иззад храстите изникнаха шотландци с извадени мечове и готови за стрелба пистолети. Бяха поне сто и препречваха пътя за бягство на драгуните.

— Това ли е вашата представа за почтена игра? — попита видимо уплашен Гарнър.

— Изразих готовност да се срещна с вас, Гарнър, но не съм обещал да ви оставя жив.

Очите на англичанина потъмняха от гняв.

— Предполагам, че сте готов на компромис.

— Компромисът изцяло зависи от това дали наистина имате намерение да разрешим личните си различия, както се изразихте.

— Разбира се, че имам намерение!

Алекс хвърли бърз поглед към Катрин. Тя беше смъртнобледа и трепереше от страх, но за щастие нищо не показваше, че са се отнасяли зле с нея.

— На около миля оттук има открито поле, където не може да се скрие дори муха. Ако сте съгласен с известни условия, можем да се дуелираме там.

— Какви условия? — попита недоверчиво Гарнър.

— Само две, но ако не се съгласите с тях, ще дам знак на хората си и животът ви ще свърши тук и сега!

Гарнър погледна в решителните черни очи и разбра, че Камерън нямаше да се поколебае да даде команда за стрелба.

— Кажете условията си.

— Първо — искам да получа личната ви гаранция, че жените и децата няма да пострадат, все едно как ще завърши дуелът.

— Съгласен — кимна Гарнър, макар да нямаше никакво намерение да сдържи дадената дума. — И второ?

— Второ — утре на разсъмване ще доведете Катрин на поляната и ще ми дадете един час, за да я отведа на сигурно място!

— Не говорите сериозно!

— Напротив! Само при тези условия ще имате дуела, който така желаете!

— А откъде да знам, че няма да избягате с нея?

Алекс се усмихна саркастично.

— Ще се наложи да се задоволите с честната ми дума.

— Ако не се върнете точно след един час, аз ще надзиравам лично разрушаването на Ахнакари и ви уверявам, че няма да оставя камък върху камък и нито един човек няма да оцелее. Ясен ли съм?

— Няма да ви осигуря това лесно извинение, майоре. Е, разбрахме ли се?

— Да. До утре.

Алекс хвърли последен поглед към Катрин. Ако наистина се беше научила да чете в очите му, трябваше да е разбрала окуражителното послание…