Марша Кенъм - Кръв от рози

Фандучи подръпна мустака си.

— Англичанин, тръгнал на път сам в тези неспокойни времена, неизбежно ще събуди подозрението на войниците. Не е ли по-добре този безумен англичанин да бъде придружен от един също така безумен италиано?

— Ако искате да ме придружите доброволно, вие наистина сте луд, Фандучи!

Графът вдигна рамене.

— В Италия смятат целия ни род за малко луд. Освен това, когато пристигнахме тук преброих цели четиринадесет дупки от куршуми. Англичаните са имали четиринадесет възможности да ме убият, а аз все още съм жив. Като по чудо и вие останахте жив! Според мен това е знак от съдбата, че и в бъдеще няма да ни се случи нищо лошо.

— Щом така смятате… Ако наистина искате да поемете риска, трябва да кажа, че ще се радвам на компанията ви.

— Прекрасно! — Фандучи потърка ръце. — Давате ли ми десет минути?

Алекс направи опит да се усмихне.

— Пет!

Ала само след три минути стражите по кулите дадоха тревога: англичаните бяха пред портите на Ахнакари!

Алекс се приближи предпазливо до полянката и вдигна дясната си ръка — уговореният знак, че придружителите му трябва да образуват полукръг зад него. Самият той остана спокоен върху кафявия жребец, който, разбира се, не можеше да замени Шедоу, но също изглеждаше внушителен. Граф Фандучи спря коня си непосредствено зад неговия и демонстративно вдигна наметката си, за да покаже пистолетите на колана си.

От другата страна на полянката, на петдесетина метра от тях, чакаха хората на Гарнър в строг военен ред. Въпреки изпънатата стойка войниците се чувстваха някак неловко — за първи път от Кулодън насам. Кланът Камерън се беше отличил особено в битката, а тридесетината мрачни мъже, които Александър Камерън бе довел със себе си, изглеждаха готови за бой, сякаш никога не бяха претърпявали поражение.

Хамилтън Гарнър измери врага си с леден поглед. Не можеше да повярва, че въпреки дълбоката рана от сабя в лявото си рамо Камерън държеше юздите с такава лекота. Сигурно въздухът в планината притежаваше особена лечебна сила, освен това правеше мъжете необикновено издръжливи и устойчиви. Русият великан, който беше спасил живота на Камерън в Кулодън беше наистина непобедим и не се даде в ръцете на драгуните, а се завлече незнайно как до някаква плевня недалеч от Инвърнес. Когато на другата сутрин го намериха, изстиналото тяло покрито с безброй смъртоносни рани, беше почти безкръвно!

Гарнър слезе от коня, направи ироничен поклон в посока към Камерън и бавно се запъти към средата на поляната. Алекс последва примера му с една от любимите си тънки пури между устните.

— Вие сте като котка с девет живота! — гласеше първият коментар на майора, когато се срещнаха. — Винаги падате на краката си и се появявате там, където най-малко ви очакват.

— Вие поискахте тази среща — отговори рязко Алекс. — Затова кажете, каквото имате да казвате.

Гарнър помълча малко, за да се наслади на триумфа си. После тържествено обяви:

— Както без съмнение предполагате, имам заповед да арестувам Лохиел и да го отведа в Инвърнес, за да бъде съден. Същото важи и за доктор Арчибалд Камерън, както и за дузина други офицери от клана ви. Ако желаете да се съпротивлявате — аз нямам нищо против. Все ми е едно дали ще доставя в Инвърнес живи или мъртви Камерънови. Даже да се барикадирате зад високите си стени, пак нямате шанс, защото имам достатъчно оръдия и барут, за да превърна любимия ви Ахнакари в димящи руини. Но тъй като имам заповед да действам с умерена строгост в Шотландия, ще ви направя предложение.

— Умерена строгост? — повтори Алекс с подобие на усмивка. — Това ли е новата дума за плячкосване, убийства и разрушение?

— Херцогът иска да бъде сигурен, че вашите сънародници никога вече няма да се разбунтуват срещу короната.

— Затова ли подпалвате селските къщи, убивате обитателите им и грабите добитъка и житото? Много ефективен метод за подсигуряване на мира!

— Щом сте се разбунтували срещу короната, трябвало е да очаквате ответни мерки.

— Срещу вашата корона! Ние се вдигнахме на борба само за да защитим правото си сами да изберем своя крал и сами да въздаваме законите си.

— Е, не успяхте, а загубилите нямат право на свобода. Предайте се, Камерън! Ако веднага се подчините, обещавам ви да се отнасям меко с хората от клана ви. Ако не, на всяко дърво в тази гора ще увисне труп. Естествено водачите на бунта ще бъдат изправени пред съда, но след като сте толкова загрижен за живота на простите хорица, би трябвало много внимателно да обмислите предложението ми.