Марша Кенъм - Кръв от рози

— Какво прави той, Джовани?

Фандучи безпомощно разпери ръце.

— Алекс? — Тя се втурна към него. — Наистина ли ще се върнеш, за да се биеш с Хамилтън?

— Нямам друг избор, Катрин.

— Нямаш избор? Но ние сме свободни! Ти сам каза, че тук, в планината, никой няма да ни намери! Моля те, Алекс, моля те! Нямаш причини да се биеш с него!

— Дадох му честната си дума, Катрин — отговори спокойно мъжът й. — Той изпълни своята част от уговорката, сега аз съм длъжен да изпълня моята.

— Чест! Това ли е единствената дума, която има значение за теб? Ако е така — нима честта не изисква да си с мен и сина ни? Ти ми обеща нещо — или не помниш?

— Не съм забравил…

— Но предпочиташ да си играеш със смъртта!

— Катрин…

— Няма да ти позволя да отидеш! Няма да позволя да те убият заради мен!

Алекс сложи ръка на рамото й.

— Тук не става въпрос само за теб и мен, любов моя. Ако не се дуелирам с него, той ще унищожи Ахнакари.

— Той и без това ще го направи! — извика Катрин. — Все едно дали ще спечелиш, или ще загубиш, все едно дали Хамилтън ще остане жив, или ще умре — Ахнакари ще бъде сринат със земята! Къмбърленд им е заповядал да унищожат всичко и те ще го направят! Алекс, чуваш ли ме? Разбираш ли какво ти говоря?

Той я погледна безмълвно.

— Алекс!

— Да, чух те и разбрах всичко, но няма да споря с теб. Имаме толкова малко време.

Тя се хвърли разплакана в ръцете му.

— Моля те, Алекс, моля те… не го прави!

Алекс взе лицето й в двете си ръце и я целуна.

— Обичам те, Катрин… повече от всичко на света!

— Алекс, моля те!

— Искам да останеш с Мойра и Джовани и да се подчиняваш на нарежданията им.

— Не, Алекс, не! Моля те…

— Катрин, чуй ме добре. — Той я принуди да го погледне в очите. — Ти си всичко, което имам. Ти си най-важният човек в живота ми и искам да знам, че си на сигурно място. Направи го за мен, Катрин! Живей за мен, живей за сина ни! Все едно какво ще се случи, аз винаги ще бъда част от теб, а ти ще бъдеш част от мен. Нищо не може да промени това.

Катрин го зацелува отчаяно, докато чу зад гърба си спокойния глас на Мойра.

— Аласдейр на Камшройнайх, Роуз ми каза къде да намеря това. Каза ми, че трябва да ти го дам, за да имаш подкрепата на дядо си. В този труден час се нуждаеш от нея повече от всеки друг път.

Катрин усети как мъжът й се скова и когато се обърна, видя, че Мойра показва дълъг вързоп, изцапан с пръст. Тя го разви и пред смаяните очи на присъстващите се появи старинен меч — най-големият меч, който Катрин някога беше виждала, с позлатена дръжка и сребърна камбанка, богато украсена с топази.

— Вземи меча на дядо си, Алекс, и го използвай, както би искал той.

Алекс пое почтително оръжието и лицето му се отрази в блестящото острие. Но той видя в него други лица — Ани, Струан, Алуин и Дамиен… а най-ясно между тях беше сбръчканото лице на Евен Камерън, чиито предпочитания към старите богове му бяха донесли прякора Камшройнайх Дуб.

Той извади собствения си меч от ножницата и го замени с магическия меч на дядо си.

— Алекс… моля те…

Алекс погледна жена си дълбоко в очите, прегърна я за последен път, после се метна на седлото и препусна назад.

Мойра сложи ръка на рамото й и Катрин изхълца отчаяно:

— Хамилтън ще го убие…

— Ако вярваш в него, той ще има сили да победи противника си — отговори Мойра. — Но ти трябва да вярваш в него с цялото си сърце и душа. Само ако усеща тази вяра, той ще може да приложи изцяло силата, скрита в меча на сър Евен.

Катрин я погледна учудено.

— Наистина ли вярваш, че този меч притежава магически сили? По дяволите, та той е само от стомана!

— Мнението ми напълно съвпада с твоето. Без съмнение Евен го е намерил някъде в планината и е измислил тази романтична история, за да впечатли хората си. Магията на меча произлиза оттук. — Тя сложи ръка на сърцето си. — Преди петнадесет години любовта на Александър към Ани му даде сили да победи тримата Кембълови, а днес любовта му към теб ще му даде сили да победи майор Гарнър. Той знае, че го чакаш — ти и синът ви. Това ще му придаде магическа сила.

Граф Фандучи пристъпи към Катрин.

— Синьора Камероне, моля ви… — Той посочи пътеката, която водеше към планината. — Ще чакаме съпруга ви в пещерите… Трябва да уважавате желанията му.

Катрин светкавично измъкна един от пистолетите му от колана му и се прицели в гърдите му.

— Не се опитвайте да ме спрете, Джовани! Вие сте добър приятел на Алекс и не искам да ви нараня.