Марша Кенъм - Кръв от рози

— Катрин! — извика стреснато Мойра.

— Няма да се скрия в пещерата и да чакам… Ще се върна на полето и ще застрелям всеки, който се опита да ме спре, кълна се!

— И какво ще правите, щом стигнете там долу? — попита спокойно графит.

— Не знам. Знам само, че не бива да го оставям сам!

— Те ще те убият, Катрин!

Младата жена сърдито поклати глава.

— Няма да посмеят! Все пак съм дъщеря на сър Алфред Ашброк, член на парламента. А майка ми, Каролайн Пенрит, е братовчедка на краля.

Лейди Мойра Камерън закърши ръце.

— Мойра, опитай се да ме разбереш — помоли пламенно Катрин. — Не мога да предотвратя този дуел, но поне мога да се погрижа англичаните да не пристъпят думата си. Познавам Хамилтън Гарнър — той ще се обяви за победител едва когато Алекс падне мъртъв в прахта пред краката му. Ако Гарнър загуби, не вярвам, че хората му ще удържат дадената дума. За главата на Алекс все още дават голямо възнаграждение… Той е готов да умре за своята чест и за клана си и аз го разбирам. Но няма да понесе да го оковат във вериги и да го изложат на показ като диво животно в клетка. Затова трябва да бъда там.

Графът бавно протегна ръка.

— Дайте ми пистолета.

Вместо да се подчини, Катрин го вдигна по-високо и се прицели между сините му очи. За секунда повярва, че е видяла лицето на Дамиен, но разтърси гневно глава и призракът отлетя.

— Дайте ми пистолета, Катрин — повтори Фандучи. — Не можете да се върнете сама. Вие сте безкрайно смела и енергична млада дама, но сте и доста глупава. — По лицето му пробяга усмивка. — Ако сме заедно, няма да сме толкова глупави.

— Заедно?

Той вдигна заклинателно ръце.

— Моля ви, сеньора, дайте ми пистолета — той е много темпераментен, по-темпераментен дори от вас!

Катрин сведе оръжието.

— Това номер ли е?

— Никакъв номер, синьора. Вашият съпруг е мой приятел и двамата с вас ще се погрижим да не го измамят. — Фандучи взе пистолета от ръката й и се усмихна облекчено. — Понякога имам чувството, че във вените ви тече кръв на разбойник по пътищата…

Катрин си припомни признанието на майка си.

— Кой знае, може и да сте прав — отвърна тихо тя.

— Да, кой знае… — промърмори Фандучи, мушна пистолета в колана си и помогна на Катрин да се качи на седлото.

— Това е несериозно! — извика подире им Мойра. — Наистина ли смятате да я отведете на полето?

Графът помоли един от шотландците да му отстъпи коня си и се поклони грациозно.

— Джовани Алфонсо Фандучи никога не нарушава дадената дума, синьора. Научих това от шотландците, но можете да бъдете спокойна — ще внимавам много за синьора Катрин!

Хамилтън Гарнър се разхождаше нервно по килима от сребърни треви. Шотландското копеле все още не се появяваше! Сигурно нямаше да се върне! Този проклет измамник нямаше да се върне! Как бе повярвал в честната дума на един планинец?

— Сър?

— Какво има, сержанте? — изръмжа нетърпеливо Гарнър.

Джефри Питърс посочи самотната фигура на малкото хълмче над полето и сърцето на майора заби ускорено. Трябваше да признае, че на фона на белите мъгли Тъмният Камерън представляваше впечатляваща гледка. Черен панталон, черни ботуши, черни очи, дълга черна коса, развяна от вятъра. Единственият контраст беше ослепително бялата ленена риза. В десницата си стискаше искрящ меч, който изглеждаше така, сякаш беше изкован в ада… Нищо чудно, че за този човек се носеха легенди!

Гарнър пое дълбоко дъх. Щом убиеше Камерън, и за него щяха да създадат легенди, щяха да прославят името му като унищожител на дракон, а и да го почитат като полубог. След победата при Кулодън Къмбърленд беше героят на деня, но херцогът не умееше да се харесва на публиката, не притежаваше чар, докато той, Хамилтън Гарнър, имаше всички данни да се превърне в обожаваната личност, победила пратеника на ада…

С жест, достоен за голямата сцена, майорът свали напудрената си перука, съзнавайки, че русите му коси подхождаха на обстановката. Свали и червения си мундир, изпъна бялата сатенена жилетка и нареди да му донесат шотландски меч, дълъг почти метър и половина. Щом Камерън беше решил да избере това оръжие за последния двубой в живота си, той нямаше да възрази! През последните месеци Гарнър не само беше обучил войниците си да се защитават от нападение с широк меч, но и самият той беше тренирал упорито, за да овладее до съвършенство оръжието на врага.

— Сержант Питърс, погрижете се войниците да не се намесват в двубоя! Не желая да се повтори онова, което стана в Кулодън! Ясен ли съм?