Андреа Кейн: Последният херцог

— Не, нямам други уговорки. С истинска радост ще дойда при вас.

— Прекрасно. Столът зад Дафни е празен. Аз ще седна на него, така че двамата със съпруга ми да можете да обсъждате вашите дела.

— Не искам и да чуя за подобно нещо — отклони предложението й Пиърс. — Конните надбягвания са истинско събитие. С вашия съпруг имаме много общи интереси, всеки един от които обещава да ни отнеме доста време. Прав ли съм, Трагмор?

— Така е. — Маркизът започна да се изпотява.

— Добре. В такъв случай можем спокойно да си уредим среща за утре. А сега настоявам да седнете до вашата съпруга. Аз пък ще заема празния стол зад лейди Дафни. А ако, колкото и да е невероятно това, се сетя за нещо, което не може да чака цял ден, просто ще го обсъдим между отделните надбягвания. Как ти се струва това, Трагмор? — Усмивката на Пиърс можеше да разтопи дори айсберг.

— Ъ-ъ, чудесно. Би било чудесно, Торнтън.

— Прекрасно. — Младият мъж направи жест с ръка, за да даде път на маркиза и маркизата. — В такъв случай — след вас.

Трагмор хвана съпругата си за лакътя и я поведе към ложата.

— Лейди Дафни? — протегна ръка Пиърс.

— Благодаря ви. — Дафни се спря, а въпросителният й поглед премина от очакващия я млад мъж към баща й.

— Всичко наред ли е, миледи? — Пиърс прошепна в ухото й тези думи, предназначени единствено за нейните уши. Възползва се от мига, в който тя го изгледа с широко отворени очи, за да намести дланта й върху ръката си.

Усмивката й се появи бавно и постепенно, предизвикана от емоции, по-дълбоки от обикновена сърдечност или радост.

— Да, мистър Торнтън, така ми се струва.

— Добре. — Младият мъж я поведе към стола й. — В такъв случай нека да се отдадем на сериозния разговор около избирането на победителя.

— Двамата? — погледна го изненадана Дафни.

— Разбира се, че двамата. Обещах да ви помогна при това рисковано начинание, нали?

— Е, да, но аз знам много малко за…

— Друг път ходила ли сте на конни надбягвания?

— Разбира се, много пъти, но…

— Тогава със сигурност от време на време сте имала предчувствие за възможностите на някой от конете.

— Така мисля. И все пак…

— В такъв случай, доверете се на инстинктите си. — Пиърс посочи към наредените за първите надбягвания коне и жокеи. — От кой, според вас, се излъчва аурата на успеха?

Дафни се надвеси неуверено напред и заоглежда претендентите. След миг очите й светнаха и нежеланието й се превърна в нетърпение.

— Какво, днес ще бяга Гранд Профит! Това е онази прекрасна кафява кобила, чийто жокей е в зелено. Гледала съм я вече няколко пъти на надбягванията. Бърза е като вятър, и е грациозна, и…

— Това няма почти нищо общо с въпроса дали ще победи или не, глупава ми дъще — прекъсна я, като се обърна през рамото си, баща й. — Торнтън, не обръщай внимание на глупавите брътвежи на Дафни. Умът й е вечно в облаците, няма представа от правилата на хиподрума. — Гласът му премина в шепот. — Носят се слухове, че жокеят на Профит имал нареждания да се остави да го победят.

— Нима? — кръстоса небрежно крака Пиърс. — Имам ли честната ти дума за това, Трагмор?

— Имаш я.

— Колко успокоително — изправи се младият мъж. — В такъв случай съм готов да заложа.

— Моите пари са за Дарк Сторм — прошепна маркизът.

Пиърс се усмихна подигравателно.

— Приятно ми е да узная къде са твоите пари. — После се обърна към Дафни. — Ще ме извините ли?

— Разбира се — усмихна се грациозно младата жена, но светлинката в очите й беше изчезнала.

Пиърс набързо привърши с работата си и се върна точно навреме, за да види как конете се спуснаха по хиподрума.

— Като че ли Грнд Профит има значителна преднина — отбеляза той.

— Да. — Събеседничката му седеше малко по-изправена и гледаше напрегнато към прекрасния кон, който бягаше няколко метра пред останалите.

— Дявол да го вземе! — надвеси се напред маркизът, стиснал здраво коленете си с длани. — Проклятие! — възкликна няколко минути по-късно той, когато Гранд Профит пресече първа финалната линия.

— Някакъв проблем ли имаш, Трагмор? — попита с привидно съчувствие Пиърс.

— Информаторът ми се оказа негоден — отпусна се в стола си маркизът. — Съжалявам, Торнтън.

— Парите са си твои, Трагмор — напомни му Пиърс. — Спомняш ли си? — И без да дочака отговор, младият мъж се облегна на стола си и се обърна към Дафни.

Това, което видя, го накара да се усмихне.

Вирнала гордо брадичка, тя го гледаше с блеснал поглед. Изглеждаше изключително доволна от себе си.