Андреа Кейн: Последният херцог

— Не. А ти?

— О, да. Той беше приятел на баща ми. По-точно, един от най-добрите му информатори. Всеки път, когато посещавах викария, лорд Уибърлинг успяваше да ме зърне и с огромно удоволствие съобщаваше на баща ми за моето непослушание.

— Така ли е правил? — наклони глава младият мъж, като наблюдаваше своята съпруга изпод полуспуснатите си клепачи.

— И двата диаманта били големи и без дефекти, това специално се подчертава в статията, нали? — попита тя, като се потупваше по брадичката.

— Да.

— Чудя се колко ли струват?

— Кой знае? Може би десетина хиляди лири.

Изражението на Дафни бе олицетворение не невинността.

— Представяш ли си само колко деца биха могли да нахранят.

— Безброй.

— Колко жалко — въздъхна младата жена. — Лорд Уибърлинг е алчен и безчувствен човек. Той най-вероятно ще пръсне парите си в казиното или ще поръча да направят с диамантите пръстени на коравосърдечната си съпруга.

— Страхувам се, че си права — отвърна любимият й, а очите му започнаха да святкат.

Дафни се приближи до скрина и отвори чекмеджето, където стояха вратовръзките на съпруга й. Тя започна да рови из десния му заден край и след малко извади бляскавия сапфир, който бяха скрили там.

— Мислиш ли, че диамантите са по-големи от него? — попита тя, като оглеждаше скъпоценния камък.

— Определено. Няколко пъти по-големи, ако хвалбите на Уибърлинг са поне наполовина верни.

— Може би ще е по-добре да се уверим сами в това, да ги огледаме отблизо.

— Великолепна идея. Пиърс скочи от леглото и се приближи до любимата си. — Знаеш ли, току-що се сетих, че все още не съм използвал красивата черна пелерина, която ми подари за Коледа.

— Вярно. А аз все още не съм привикнала съпруга си да гледа майката на своите деца украсена с маска.

— Само този път — прошепна младият мъж.

— Само този — съгласи се Дафни, олицетворение на искреността.

Погледите им се срещнаха.

И Бандитът на тенекиената чаша се усмихна.

© 1995 Андреа Кейн

© 1996 Красимира Матева, превод от английски

Andrea Kane

The Last Duke, 1995

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина

Редакция и форматиране: maskara, 2008

Издание:

ИК „Бард“, София, 1996

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9449]

Последна редакция: 2009-05-26 17:39:01

Жълтокафяв цвят (англ.) — Б.пр.